Петър Христосков

Видният български цигулар и композитор Петър Христосков (1917–2006) е роден на 8 март 1917 година в гр. София. През 1936 година завършва цигулка в НМА (тогава ДМА) в класа на Саша Попов. Още преди дипломирането си свири в Царския симфоничен оркестър. От 1940 до 1943 година специализира в Берлинската музикална академия, при проф. Г. Хавеман и Г. Малке. През тези години дебютира успешно в Берлин, Мюнхен, Виена и Залцбург, както и в други градове на Германия. След завръщането си в България през 1943 година, продължава активната си концертна дейност. Той е един от най-търсените цигулари по онова време. Участва в трио с пианиста Димитър Ненов и виолончелиста Константин Попов. Заедно със своята съпруга, пианистката Златка Арнаудова, изнася камерни концерти. От 1944 година концертира с успех из Европа и Азия. От 1952 до 1954 година е част от Софийската филхармония. През 1950 година започва да преподава по цигулка в Музикалната академия (тогава БДК), където е дългогодишен професор. Петър Христосков създава предимно оркестрови и камерно-инструментални произведения. Характерът на неговата музика е свързан с виртуозния му стил на изпълнител. Автор е на 36 капричии, две сюити и три рапсодии. Негово дело са три концерта за цигулка и пиано, два концерта за виолончело и оркестър, концерт за голям симфоничен оркестър и други творби Отличен е с орден „Народна република България“ – първа степен, през 1987 година.