Паул Бадура-Скода

Паул Бадура-Скода е роден през 1927 г. във Виена, където получава началното си образование. Най-важните му учители са Виола Терн и Ото Шулхоф във Виена, а по-късно - Едвин Фишер в Швейцария. През 1948 г. завършва Konservatorium der Stadt Wien (Консерваторията на град Виена) с пиано и дирижиране с най-високи отличия. (Фактът, че е и сред изтъкнатите диригенти, понякога е засенчван от по-ранния му успех като пианист.)

Началото на кариерата му е белязано от три събития: През 1949 г. Вилхелм Фуртвенглер и Херберт фон Караян ангажират все още неизвестния млад изпълнител като солист за концертите си във Виена. През 1950 г. в кратък срок замества болния Едвин Фишер на фестивала в Залцбург и веднага се превръща в международна знаменитост. И все пак може би най-дълготрайният му успех се дължи на записите му за дългосвирещи плочи, които тогава са нов носител на информация. Ранните му записи на грамофонни плочи, започнали също през 1950 г., му донасят световно признание, дотолкова, че първият му рецитал в Ню Йорк се провежда пред публика, която го познава само от записите му. Международната му кариера започва с три големи концертни турнета - в Австралия през 1952 г., в САЩ и Канада през 1952-53 г. и в Латинска Америка - от Мексико до Бразилия и Аржентина - през 1953 г. През 1956 г. дирижира камерния ансамбъл на Виенския симфоничен оркестър по време на успешно турне в Италия, последвано от концерти и записи, в които дирижира Виенския камерен оркестър. Други важни моменти в ранната му кариера са първото му турне в Япония през 1959-60 г., страна, в която се завръща безброй пъти и до днес, и първото му турне в Съветския съюз през 1964 г. Паул Бадура-Скода е първият западен пианист, който свири в Китай след края на Културната революция. Свирил е и в Кения, Танзания, Южна Африка и Египет.

През 1970 г., по време на двестагодишнината от рождението на Бетовен, той изпълнява всичките 32 сонати в много от големите музикални центрове в света (Париж, Мексико, Чикаго и др.), последвани от подобни изпълнения на Бетовен във Виена, Берлин и Лондон. По време на Моцартовата година през 1991 г. той изнася 140 концерта по целия свят, включително във Виена, Париж, Мадрид и Токио, в които представя композиции на залцбургския гений.

Многобройните му записи обхващат целия спектър от Бах до Франк Мартин. Той е единственият пианист, който е записал всички сонати на Моцарт, Бетовен и Шуберт както на модерни, така и на старинни пиана. Неговите компактдискове и DVD с произведения на Бах, Хайдн, Брамс, Шопен, Шуман, Дебюси, Равел и др. печелят редица награди на критиката. Многобройните трудове на Бадура-Скода отразяват търсенето на истината в музиката и живота. Стремежът му винаги е бил да разбере намеренията на композитора и да поправи широкоразпространените грешки в изпълненията и музикалните публикации. Макар че собствените му композиции са в стила на ХХ век, той се специализира особено в композиционния стил на ХѴІІІ и началото на ХІХ век, като довършва незавършени творби на Моцарт и Шуберт и пише каденци за произведения на виенски композитори от класическата епоха, които отговарят на съответния им личен стил.

Личните му срещи с велики личности - не само в областта на музиката - оказват трайно влияние върху него и допринасят за творческото и личностното му развитие. Едвин Фишер, негов модел, на който се възхищава от ранна възраст, става негов учител и ментор между 1948 г. и смъртта му през 1960 г. Композиторът Франк Мартин (1890-1974) написва две произведения за Паул Бадура-Скода (Втори клавирен концерт през 1969 г. и Фантазия върху фламенко ритми през 1973 г.) и става негов личен приятел. Композиторът Паул Хиндемит има мило отношение към него и оценява изпълненията на негови произведения. Дълбоко приятелство се развива между Паул Бадура-Скода и великите цигулари Давид Ойстрах и Волфганг Шнайдерхан, последният от които му сътрудничи редовно, започвайки от Залцбургския фестивал през 1950 г. Паул Бадура-Скода сформира легендарно клавирно трио заедно с него и виолончелиста Борис Пергаменшиков. Приятелство за цял живот го свързва с Йорг Демус, дългогодишния му партньор в дуото - да не говорим за вдъхновението, което получава от велики пианисти като Алфред Корто, както и от диригенти (Вилхелм Фуртвенглер, Ханс Кнапертсбуш, Йозеф Крипс, Георг Зел и др.).

Днес Паул Бадура-Скода смята за своя основна задача да "предаде факела". Освен концертите и записите на CD и DVD, той предава знанията и опита си на избрани талантливи млади артисти. Особено му харесва да дирижира младежки оркестри на Изток и Запад, вдъхновявайки ги чрез любовта си към музиката. За него музиката създава общност и е най-силната ни надежда за един по-добър бъдещ свят.

Паул Бадура-Скода е носител на много почести и отличия, сред които Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst, Grosses Silbernes Ehrenzeichen mit dem Stern für Verdienste um die Republik Österreich, Goldenes Ehrenzeichen für die Verdienste um das Land Wien, той е Chevalier de la Légion d'honneur (1993) и Commandeur des Arts et des Lettres (1997). Той е настоящият носител на пръстена на Bösendorfer.

През последните три години се бори смело с рака и накрая губи битката няколко дни преди 92-ия си рожден ден, умира на 25 септември 2019 г.

Доктор Хонорис кауза на:

Staatliche Hochschule für Musik und Darstellende Kunst Mannheim (2006)

Pontificia Universidad Católica del Perú (2010)

Akademii Muzycznej w Krakowie - Музикална академия в Краков, 2013 г.