Падре Мартини

Джовани Батиста (Джамбатиста) Мартини (1706–1784), известен като Падре Мартини, е виден италиански композитор, теоретик и музикален педагог от ХVІІІ-ти век. Роден е в Болоня, по това време част от папската държава. Баща му, Антонио Мария Мартини, е цигулар, който го занимава по цигулка и музикална теория, а по-късно момчето изучава пеене и клавесин при падре Прадиери и контрапункт при Антонио Ричиери и Джакомо Антонио Перти. Джовани постъпва във францискански манастир и е ръкоположен за свещеник през 1722 г. На деветнадесет години той получава назначение за капелмайстор в базиликата „Сан Франческо“ в Болоня, където неговите композиции бързо привличат внимание. Падре Мартини е ключова фигура в областта на музикалното обучение. Той е музикален историк и музиколог, изучавал почти всички трактати на Гвидо д’Арецо и ненадминат майстор в полифоничното изкуство. По тази причина той е бил особено търсен като учител по композиция и обучава повече от 100 музиканти от различни краища на Европа, сред тях са редица от най-известните композитори на тогавашната епоха. През 1770 негов ученик става 14-годишният Моцарт, който преминава изпита в „Accademia Filarmonica“ в Болоня и официално става магистър по композиция. Други прочути музиканти, обучавали се при Мартини са Й. Кр. Бах, Й. Мисливечек, Л. Керубини, А. М. Гретри и др. Мартини е също ревностен колекционер на музикална литература и притежава обширна музикална библиотека, оценена на 17 000 тома. След смъртта му част от нея преминава в Императорската библиотека във Виена, а останалата част остава в Болоня, сега в Международен музей на музиката.