Павел Враницки

Павел Враницки (1756–1808) е моравско-австрийски класически композитор. Роден е в моравския град Нова Ржише. Учи в Теологическия факултет на университета в Оломоуц, а по-късно в Богословската семинария във Виена. На 20 години, както много други чешки композитори от този период, той се премества във Виена, за да търси възможности в австрийската имперска столица. През 1787 година той става диригент на оркестъра на виенския Бургтеатър. От 1792 до смъртта си работи като първи диригент на кралския придворен театър, където след това този пост заема неговият брат, Антонин Враницки, който също е композитор. Павел Враницки играе важна роля във виенския музикален живот. Той е високо ценен от Йозеф Хайдн и Лудвиг ван Бетовен, които го канят да дирижира техни творби. Той ръководи премиерата на ораторията „Сътворението“ от Хайдн във Виена (1799 – 1800), както и на Симфония №1 от Бетовен през 1800 г. Като секретар на Виенското музикално общество, Враницки успява да тушира през 1797 година продължителния спор на Хайдн с институцията. Диригентът се сприятелява с Моцарт и е член на същата масонска ложа. След смъртта му, той се застъпва като посредник на Констанце, вдовицата на Моцарт, в преговорите с издателството „Андре“. Враницки умира във Виена през 1808 г., а неговата популярност рязко спада веднага след това. Творчеството му се състои от десет опери, 44 симфонии, най-малко 56 струнни квартета и голямо количество друга оркестрова и камерна музика. Неговата опера „Оберон, крал на елфите“ от 1789 г. е любима в този жанр и вдъхновява Емануел Шиканедер да напише либретото на „Вълшебната флейта“ за Моцарт през 1791 г.