Пабло Соросабал

Пабло Соросабал (1897–1988) е испански композитор на сарсуели, опери, симфонични творби и различни други произведения. Роден е в гр. Сан Себастиан, в работническо семейство. Той получава музикално образование в родния си град, а също в Мадрид, Лайпциг и Берлин, където предпочита да учи при Фридрих Кох, вместо при Арнолд Шьонберг, чиито теории не харесва. В Германия Соросабал прави своя диригентски дебют и през следващите години сценичните изяви са в основата на неговата музикална кариера. През 1931 година е поставена първата му сценична творба „Катюшка“, последвана от над двадесет други произведения от жанра сарсуела. В тях композиторът умело съчетава лирика и блестяща оркестрация с динамично театрално действие. Най-харесваните му творби са „La del manojo de rosas“ (1934) и „Стопанката на пристанището“ (1936), от която е прочутият романс „Не може да бъде“ (No puede ser), станал популярен от концертите на Тримата тенори в изпълнение на Пласидо Доминго.