Никола де Грини

Никола дьо Грини (1672–1703) е френски бароков органист и композитор. Роден е в Реймс в семейство на музиканти. В периода 1693-1695 г. учи в Париж при Никола Лебег и служи като органист в абатството „Сен Дени“. През 1695 г. композиторът се оженва за дъщерята на парижки търговец и по-късно се връща в родния си град заедно със семейството си. През 1697 г. е назначен за основен органист в катедралата „Нотр Дам“ в Реймс. Две години по-късно е публикуван неговият забележителен сборник с органови пиеси „Първа книга за орган“ (Premier livre d'orgue). Младият композитор умира внезапно през 1703 г., едва на 31-годишна възраст. Творбите му са преиздадени през 1711 г., благодарение на усилията на неговата вдовица. Със своята богата фактура, сложен контрапункт и изразителна мелодичност творчеството на дьо Грини се счита за връхна точка в развитието на френската органна музика от ХVІІ-ти век. Композиторът използва традиционните форми, но полифоничната му техника се отличава с по-голяма сложност. Дьо Грини използва петгласна фуга и поставя високи изисквания пред изпълнителя, особено по отношение на педалната техника. Колекцията „Premier livre d'orgue“ става известна и в други европейски страни. Йохан Себастиан Бах е толкова възхитен от нея, че през 1713 година преписва целия том за своя лична употреба.