Николас Алщед

НИКОЛАС АЛЩЕД (1982) е един от най-многостранните и търсени артисти днес. Като солист, диригент и артистичен директор, той изпълнява репертоар, вариращ от ранна до съвременна музика, както на исторически, така и на съвременни инструменти. След високо оценения от критиката дебют на Алщед през 2010 с Виенските филхармоници под диригентството на Густаво Дудамел на фестивала в Люцерн, забележителните му резиденции и сътрудничества включват известни оркестри и диригенти: Фестивалния оркестър на Будапеща (с Адам Фишер), Югозападния радиосимфоничен оркестър на Баден - Баден и Фрайбург, Германската камерна филхармония (с Томас Адес), Кралския Концертгебау оркестър, „Хелзинки Фестивал” (с Еса- Пека Салонен), Симфоничния оркестър на Баварското радио, Мюнхенската филхармония, Германски симфоничен оркестър - Берлин (с Робин Тичати), Концертхаус оркестър Берлин (с Йоана Малвиц), Оркестър Филхармония (с Нееме Ярви), Лондонската филхармония, Бамбергския симфоничен оркестър, Ротердамската филхармония (с Лафав Шани), Тонхале оркестър - Цюрих, Симфоничния оркестър на Шведското радио (с Максим Емеляничев), Кралския Стокхолмски филхармоничен оркестър, симфоничните оркестри на NHK и Yomiuri Nippon (с Казуки Ямада), симфоничните оркестри на Сидни и Нова Зеландия (с Доналд Ръникълс) и Австралийския камерен оркестър. Алщед редовно свири на инструменти от епохата с ансамбли като „Ил Джардино Армонико” с Джовани Антонини, „B’Rock” с Рене Якобс, Оркестъра на Шанз-Елизе с Филип Херевеге, Фрайбургския бароков оркестър и „Арканджело” с Джонатан Коен. Като диригент, той е изградил близки партньорства с Оркестъра на Френското национално радио, Австралийския камерен оркестър, Мюнхенския камерен оркестър (наскоро като „артист на фокус” за 2024/25) и Шотландския камерен оркестър. През 2025/26 Алщед започва тригодишен мандат като „асоцииран артист” на Тапиола Симфониета. Съвместните му изяви с композитори като Томас Адес, Йорг Видман, Фазил Сай и София Губайдулина затвърждават репутацията му на изключителен интерпретатор на съвременна музика. Волфганг Рим, Себастиан Фагерлунд, Видман, Мартон Илеш, Томас Лархер и Лиза Лим са създали творби за него. Предстоят премиерите и на нови концерти от Франческа Верунели, Ено Попе и Мирослав Срнка. През 2012 Алщед наследява Гидон Кремер като артистичен директор на Фестивала за камерна музика в Локенхаус, а от 2014 до 2021 е артистичен директор на Филхармонията Хайдн в двореца Естерхази, наследявайки Адам Фишер, прави и турнета с оркестъра в Япония и Китай. Негови партньори в камерната музика са Янин Янсен, Александър Лонкуич, Лорънс Пауър, Мао Фуджита, Денеш Варьон, Франческо Пиемонтези, Максим Емеляничев, Томас Дънфорд, Жан Рондо, струнните квартети „Ебен” и „Белча”. Той редовно участва на големи фестивали, включително Залцбург, Вербие, „Би Би Си Промс”, Люцерн, Единбург, „Пражка пролет” и „Музикфест” - Бремен. Неговият запис на „A Sutured World“ (2024) следва няколко аплодирани от критиката албуми, включително колекция с камерни творби от Вереш и Барток за „Alpha”, спечелила наградата за камерна музика на „BBC Music Magazine” и наградата за класическа музика „Gramophone” за 2020. Алщед получава наградата на „BBC Music Magazine” за 2017 за записа си на Концерти от К. Ф. Е. Бах с ансамбъл „Арканжело” под диригентството на Дж. Коен за „Hyperion” и наградата „AFAS Edison Klassiek” за 2017 за рециталния си запис с Фазил Сай за „Warner Classics”. Предишни отличия включват наградата „Credit Suisse” (2010), „Beethoven Ring” (2015), „Musikpreis der Stadt Duisburg” (2018) и признание като изпълнител на „BBC New Generation” за 2010-12. Николас Алщед е роден в Хайделберг - Германия, в семейство от немско-френски произход. Започва да свири на виолончело на 6 години. Обучението му преминава във Висшето училище за музика в Детмол (при Марсио Карнейро), в Музикалната академия в Базел (при Иван Монигети). Той е един от последните ученици на Борис Пергаменщиков във Висшето училище за музика „Ханс Айслер“ в Берлин, по-късно специализира при Давид Герингас и Еберхард Фелц. Свири на виолончело, изработено от Джулио Чезаре Джили (Giulio Cesare Gigli) в Рим около 1760.