Николай Чуркин

Николай Николаевич Чуркин (1869–1964) е съветски композитор и фолклорист, един от основоположниците на беларуската професионална музика. Той завършва Музикалното училище в Тбилиси през 1892 г. в класа на известния композитор М. Иполитов-Иванов, както и Музикалната академия в Санкт Петербург през 1899 година. Работи като учител по музика в Баку, Каунас и Вилнюс. През 1914 година се премества в Беларус, а от 1935 година живее в Минск. Чуркин събира повече от три хиляди народни мелодии и танци на различни народности (беларуски, грузински, арменски, азербайджански, полски, литовски, таджикски). Част от тях са издадени в сборниците „Беларуски народни песни и танци“ от 1949 и 1959 г. Чуркин е считан за един от основателите на беларуската професионална музика и създател на беларуска симфонична и оперна музика. Творчеството му се отличава с оптимизъм, строга класическа форма, мелодичност и здрава връзка с беларуския музикален фолклор. Сред неговите творби са оперите „Освобождението на труда“, „Разрушеното гнездо“, радиооперата за деца „Ръкавица“, 3 симфониети, 4 симфонични сюити, 4 сюити, увертюра „В памет на Янка Купала“, 11 струнни квартета, хорови песни, романси, музика за театрални представления, обработки на народни песни и танци, песни за деца по стихове на беларуски поети и др.