Николай Пейко

Николай Иванович Пейко (1916–1995) е руски композитор, диригент и педагог. Той учи първоначално в музикално училище в родния си град Москва, а през 1940 г. завършва Московската консерватория в класа на Николай Мясковски (композиция) и Виктор Цукерман (анализ на музикални форми). През 1943 г. започва да преподава в консерваторията, първо като асистент на Дм. Шостакович и Н. Мясковски, а скоро след това поема свой клас по композиция. Работил като ръководител на композиторския отдел в Института „Гнесин“, където от 1958 г. е професор. Н. Пейко се утвърждава като един от най-авторитетните преподаватели след Мясковски в Московската композиторска школа. Има репутацията на изключителен енциклопедист. Подготвя повече от 70 композитори, сред които Юрий Абдоков, София Губайдулина, Алексей Ларин, Александър Журбин и др. Творческото наследство на композитора включва опери, балети, девет симфонии и други оркестрови творби, концерти, камерни творби и филмова музика. Авторският стил на Пейко е свързан с традициите на руската и западно-европейската симфонична музика. В късния период на творчеството си той експериментира с дванадесеттоновата техника, като същевременно остава привърженик на традиционното модално-тонално мислене. Произведенията му се отличават с ярка и изискана оркестрация и поетична дълбочина.