Мортън Фелдман

Мортън Фелдман (1926–1987) е основна фигура в класическата музика на ХХ-ти век и един от представителите на експерименталната Нюйоркска школа от композитори, заедно с Джон Кейдж, Крисчън Улф и Ърл Браун. Фелдман е роден в Куинс, в еврейско семейство на имигранти от Русия. Първите му учители по композиция са Уолингфорд Ригер, един от първите американски последователи на Арнолд Шьонберг, и Щтефан Волпе, роден в Германия композитор, който учи при Франц Шрекер и Антон Веберн. В началото на 1950 г. Фелдман се запознава с Джон Кейдж и двамата бързо се сприятеляват. С насърчението на Кейдж Фелдман започва да пише произведения, които нямат връзка с композиционните системи от миналото. Той експериментира с нестандартна нотация, като често използва решетки в партитурите си и определя колко ноти трябва да се изсвирят в определено време, но не и кои. Музиката на Фелдман се „променя радикално“ през 1970 г., отдалечавайки се от графичните и аритмичните нотни системи в посока към ритмична прецизност. Първото произведение от този нов период е кратка пиеса от 55 такта „Madame Press Died Last Week at Ninety“, посветена на неговата учителка по пиано от детството, Вера Прес. През 1973 г., на 47-годишна възраст, Фелдман става Професор „Едгар Варез“ (титла, която той сам измисля) в университета в Бъфало. Дотогава той е изкарвал прехраната си като служител на пълен работен ден в семейния текстилен бизнес в Ню Йорк. В допълнение към преподаването, Фелдман е резидентен автор в Калифорнийския университет в Сан Диего в средата на 80-те години. По-късно той започва да създава много дълги произведения, често в едно непрекъснато движение, рядко по-кратки от половин час и често много по-дълги. Тези творби обикновено са в много бавно темпо и в много тиха динамика. Композиторът казва, че през този период тихите звуци са единствените, които го интересуват. Фелдман се жени за канадската композиторка Барбара Монк малко преди смъртта си. Умира през 1987 г. в дома си в Бъфало, Ню Йорк.