Мечислав Вайнберг

Мечислав Вайнберг (1919–1996) е полски композитор, който живее и твори в СССР, автор на значимо симфонично и оперно творчество, чиято музика постепенно бива преоткрита в началото на ХХІ-ви век. Вайнберг е роден в еврейско семейство във Варшава и израства в музикална среда. Постъпва във Варшавската консерватория на дванадесет години, учи пиано при Йозеф Турчински и завършва през 1939 г. Същата година той напуска Полша, а семейството му, което остава там, е интернирано в Лодз и впоследствие загива в концентрационен лагер. Вайнберг се установява в Минск, където учи композиция при Василий Золотарьов в тамошната консерватория. След 1941 година е евакуиран в Ташкент, където започва да пише произведения за операта. Там младият музикант се запознава с Дмитрий Шостакович, който е впечатлен от таланта му и става негов близък приятел. През 1943 г. Вайнберг се премества в Москва по настояване на Шостакович. През следващите пет години той твори активно, създавайки около 30 произведения. През 50-те години на ХХ-ти век Вайнберг е преследван и арестуван от съветските власти по фалшиви обвинения за създаването на еврейска република в Крим. Благодарение на застъпничеството на Шостакович, той е освободен. През последните години от живота си Вайнберг страда от здравословни проблеми, но продължава да композира. Той приема православното християнство на 3 януари 1996 г., по-малко от два месеца преди смъртта си в Москва. През 2004 г. музикален критик оценява Вайнберг като „третия велик съветски композитор, заедно с Прокофиев и Шостакович“. Десет години след смъртта му в Москва е осъществена концертна премиера на неговата опера „Пътникът“, която става повод за преоткриване на неговото творчество. Британският режисьор Дейвид Поунтни поставя операта на фестивала в Брегенц през 2010 г., а година по късно тя се играе и в Английската национална опера. Вайнберг е много продуктивен композитор, чийто стил е близък до този на Мясковски и Барток. Неговото оркестрово творчество се състои от 25 симфонии, някои от тях със солисти или хор, както и няколко симфонични поеми. Автор е на концерти за виолончело, за цигулка, за тромпет и за флейта. Неговата камерна музика включва четири сонати за виола, четири сонати за виолончело, две сонати за цигулка и 17 струнни квартета.