Мишел Пиньоле де Монтеклер

Мишел Пиньоле дьо Монтеклер (1667–1737) е френски бароков композитор. За живота му се знае сравнително малко и няма известни официални портрети. Роден е в бедно семейство на тъкач. На 9-годишна възраст е приет в хорово училище. През 1687 г. заминава за Париж и се присъединява към оркестъра на Операта, където свири на basse de violon (инструмент предшественик на виолончелото). В Париж учи при Жан Батист Моро. През 1709 г. Монтеклер публикува своя трактат „Нов метод за изучаване на музика“, на чиято заглавна страница той описва себе си като капелмайстор на принц дьо Водемон, когото придружава на пътуване до Италия. Няма точни сведения за подробностите на това пътуване, но се предполага, че там се е научил да свири на контрабас. Предполага се че той е преподавал почти през целия си живот, печелейки уважение сред своите колеги. Сред неговите ученици са дъщерите на Франсоа Куперен. Твърди се, че неговият новаторски метод е запознал учениците с музиката с радост и веселие, а не със строгост. През 1721 г. той и неговият племенник Франсоа Боавен основават музикален магазин на улица Сен Оноре в Париж с издателска къща, която публикува негови произведения и музика на други композитори. След 1735 г. Монтеклер се отказва от преподаването, за да се посвети на творчеството. Музиката на Монтеклер е характерна със своето темброво богатство и разнообразие, особено в оркестровите пиеси. Пример за това е неговият концерт за флейта „La Guerre“ (Войната). Композиторът има значителен принос за развитието на френската кантата. Сред неговите сценични произведения са „Летни празници“ (опера-балет) и „Йефтай“ (опера).