Михаел Хайдн

Австрийският композитор Йохан Михаел Хайдн (1737–1806) е по-малкият брат на великия виенски класик Йозеф Хайдн. Подобно на него, Йохан Михаел проявява ранен музикален талант и на 8 години е приет като хорист в църквата „Св. Стефан“ във Виена. През 1757 година той напуска хоровото училище и става цигулар, а три години по-късно постъпва на работа при епископ Адам Патачич в гр. Нагиварад (днес Орадя в Румъния). След успеха на неговия Концерт за валдхорна, изпълнен във Виена през 1762 г. младият композитор е поканен в Залцбург от архиепископ Сигизмунд фон Шратенбах и е назначен за придворен композитор и концертмайстор. В Залцбург Михаел Хайдн се среща със семейство Моцарт. Леополд Моцарт се отнася към Хайдн с враждебност, но Волфганг, за разлика от баща си, е приятелски настроен към него. През 1782 г. Михаел Хайдн наследява Волфганг като органист в църквата „Св. Троица“, а по-късно отговаря и за катедралната музика. Работи и като преподавател, а сред учениците му са Карл Мария фон Вебер и Антон Диабели. Михаел Хайдн работи в Залцбург общо 44 години. Той създава 360 сакрални и светски композиции, от които именно духовните му творби са считани за най-значими. Неговият Реквием за смъртта на архиепископ Зигмунд в до минор изглежда е оказал влияние върху Реквиема на Моцарт. Други важни творби са „Испанска меса“, „Меса на Св. Франциск“ в ре минор, мотет „Lauda Sion“ и др. Хайдн създава и голямо количество светска музика - 41 симфонии, множество концерти, камерна музика и др.