Микола Лисенко

Украинският композитор, пианист, диригент и етномузиколог Микола Лисенко (1842–1912) е роден в с. Гринки, Полтавска област през 1842 г. На 5-годишна възраст родителите му забелязват музикалния талант на момчето и наемат учител по музика. Той учи в гимназия и същевременно взема частни уроци по музика при руския композитор Николай Дмитриев, като постепенно става известен пианист в Харков. Следва природни науки в Киевския университет. През 1867 г. постъпва в Лайпцигската консерватория, където учи пиано при Карл Райнеке, Игнац Мошелес и Ернст Венцел, а по композиция му преподава Ернст Фридрих Рихтер. През 1869 г. се завръща в Киев, но продължава да усъвършенства майсторството си в областта на симфоничната оркестрация в Петербургската консерватория в класа на Николай Римски-Корсаков. Лисенко е активен участник в културния живот на Киев. Ръководи хор от 50 певци, организиран през 1872 г. във Филхармоничното дружество на любителите на музиката, събира и обработва украински народни песни. Той осъществява първите музикално-етнографски изследвания върху творчеството на слепия народен музикант (кобзар) Остап Вересай, които публикува през 1873-74. Участва в организирането на неделно училище за селски деца, както и в подготовката на „Речник на украинския език“, в обработката на народни мелодии, в преброяването на населението на Киев, в работата на Югозападния клон на Руското географско дружество. През есента на 1904 г. преподава пиано в Музикално-драматичното училище в Киев, което по-късно е наречено на негово име. Със своето творчество в различни жанрове Лисенко е централна фигура за украинската музика. Той създава опери, художествени песни, хорови произведения, оркестрови и камерни пиеси и голямо разнообразие от солова музика за пиано. Считан е за един от основателите на професионалната музикална школа на Украйна в периода на украинското национално възраждане, подобно на Григ в Норвегия, „Петорката“ в Русия, Сметана и Дворжак в Чехия. Като изучава и черпи от украинската народна музика, насърчава използването на украинския език и се отделя от руската култура, неговите композиции формират това, което се счита за типичната същност на украинската музика. Неговата епична опера „Тарас Булба“ е един от най-ценните образци в творчеството му. Създадена е върху либрето на украински език по едноименната повест на Николай Гогол. За да популяризира националната култура, Лисенко композира по текстове на много украински поети, и особено на Тарас Шевченко. Той създава също музиката по патриотичната поема на Александър Кониски „Молитва за Украйна“, която се превръща в духовен химн на страната. Лисенко оказва дълбоко влияние върху по-късните украински композитори, включително Станислав Людкевич, Александър Кошец, Кирило Стеценко, Яков Степови и най-вече Микола Леонтович. На негово име е наречен Международният музикален конкурс „Микола Лисенко“ и музикалното училище „Лисенко“, което сега е Киевският национален университет за театър, кино и телевизия „Ив. Карпенко-Карого“. Въпреки огромната си известност в Украйна, Лисенко остава сравнително непознат извън родната си страна.