Матей Сокор

Матей Сокор (1908–1980) е румънски композитор и комунистически деец. Роден в гр. Яш, той завършва гимназия в родния си град, след което учи в Букурещката консерватория от 1927 до 1929 г. и в Лайпцигската консерватория от 1930 до 1933 г. След завършването на образованието си, развива активна диригентска дейност в страната и чужбина. Композира музика в почти всички жанрове, а в периода между двете войни проявява интерес към авангардните течения и по-специално към додекафонията. Сокор е активист в Националния антифашистки комитет, както и в Румънското дружество за приятелство със Съветския съюз. Заради антифашистката си дейност е интерниран в лагер през 1940 г. и освободен три години по-късно по настояване на видните музиканти Джордже Енеску и Михаил Жора, които защитават неговия „голям талант“. След 1945 г. Сокор заема ключови постове в румънския музикален живот. Той ръководи Румънското радио и е председател на Съюза на румънските композитори, налагайки строги идеологически параметри на художествената музика и отричайки достиженията на творци като Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн. С издигането му на власт, авторската музика на Сокор претърпява драматична промяна, насочвайки се изцяло към естетиката на социалистическия реализъм. Негови композиции през този период са песните „Строшени окови“ и „Славим те, Румъния“, използвани като национални химни на страната в периода 1948 до 1975 г. Той черпи вдъхновение от темите на социалистическата пропаганда. От 1952 до 1957 г. Сокор заседава във Великото народно събрание на Румъния, а през 1952 г. е избран за член-кореспондент на Румънската академия.