Марсел Пот

Белгийският композитор Марсел Пот (1901–1988) е роден в семейството на тогавашния директор на Кралския фламандски театър в Брюксел. Като дете той е подложен на натиск от баща си да се занимава с музика, но не проявява особено желание и талант. След много усилия Марсел е приет в Брюкселската консерватория, където учи композиция и оркестрация при Артур Де Греф, Хосе Севенанс, Мартин Лунсенс и Пол Жилсон. Посещава и Консерваторията в Антверпен, а по-късно продължава образованието си при Пол Дюка в „Екол Нормал“ в Париж. След завършването Пот работи първо като учител по музика, рецензент и композитор на свободна практика. Връщайки се в Белгия през 1925 г. Пот участва в създаването на група от композитори, наречена "Synthetists", която се стреми да раздвижи консервативната белгийска музикална общност. Тя се състои главно от ученици на Пол Жилсон от консерваторията. През същата година Жилсон привлича Пот за издаването на седмичния вестник „Белгийски музикален преглед“ (La Revue Musicale belge), основан от него. През следващите 15 години Пот е ангажиран активно в изданието като музикален критик. През 1934 г. младият композитор спечелва известност извън Белгия със своята „Весела увертюра“ (Ouverture joyeuse), посветена на неговия учител Пол Дюка. Композира и значителен брой пиеси за дървени и медни духови инструменти, които навлизат в репертоара на студенти и професионалисти. От 1939 г. композиторът започва да преподава в Брюкселската консерватория, а в периода 1949 - 1966 г. е неин директор. От 1963 до 1980 г. оглавява журито на международния конкурс „Кралица Елизабет“. Марсел Пот основава Съюза на белгийските композитори през 1960 г. и става първият му президент. Той е автор на 7 симфонии, създадени между 1929 и 1982 г., два концерта за пиано, концерти за тромпет, кларинет, алт саксофон, две пиана и оркестър и на различни камерни композиции.