Марсел Ландовски

Френският композитор Марсел Ландовски (1915–1999) е син на скулптора Пол Ландовски и правнук на композитора Анри Виотан. В детските си година Марсел проявява изявен музикален талант и започва да учи пиано при Маргарита Лонг. Постъпва в Парижката консерватория през 1935 година, където негов преподавател е Пиер Монтьо. През 1966 г. Ландовски e назначен за музикален директор в Министерството на културата на Франция. Едно от първите неща, които той реализира, е създаването година по-късно на Оркестъра на Париж и назначаването на Шарл Мюнш за негов първи директор. Ландовски подкрепя основаването на регионални оркестри във Франция. Това е част от така наречения „десетгодишен музикален план“, чиято цел е създаване на оперна компания и консерватория в отделните френски провинции. В това начинание композиторът работи с местните власти в Бордо, Лил, Лион, Страсбург и Тулуза, в които френската държава финансира една трета от оперативния бюджет на всяка компания или ансамбъл. Той ръководи и модернизацията на регионалните концертни зали и театри. Като композитор Ландовски избягва авангардния подход и се придържа към по-консервативен стил, повлиян предимно от музиката на Артур Онегер. Цялото му творчество включва пет симфонии, няколко концерта (два за пиано и по един за фагот, за виолончело, за флейта, за тромпет, за тромбон, за цигулка), опери, както и меса, посветена на Онегер.