Мария Нейкова

Мария Нейкова (1945–2002) е родена в Пловдив. Завършва музикалното си образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а през 1968 година завършва полувисшия Естраден отдел към Българската държавна консерватория в София (сега НМА). Кариерата ѝ като изпълнител започва в края на 1968 г. с дебют в зала „България“ с последвал голям успех. Става солистка на оркестър „София“. През 1969 г. получава първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ – дует с Михаил Белчев. Песента „Яворова пролет“ (м. Светозар Русинов), изпълнена съвместно с Паша Христова и Мими Иванова, е отличена с първа награда в радиоконкурса „Пролет“ – 1970 година. През 1971 година оцелява по чудо в самолетна катастрофа, получавайки тежки наранявания. През 70-те години печели различни награди за своите изпълнения в български песенни конкурси: „Мелодия на годината“, „Златният Орфей“ и др. Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в поп музиката. Като изпълнителка концертира не само в България, но и в чужбина: Русия, Унгария, ГДР, Полша, Алжир. Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Атанас Косев, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Петър Ступел и др. Мария Нейкова е авторка на около 100 поп песни. Особено популярни са баладите ѝ „Светът е за двама“ (1980 година, изп. Орлин Горанов) и „Ще ти говоря за любов“ (2001 година, изп. Стефан Митров). Пише също така музика за филми и театрални спектакли. Умира на 1 август 2002 година, на 56-годишна възраст, в София.