Макс Щайнер

Не случайно композиторът Макс Щайнер (1888–1971) е считан за „Баща на филмовата музика“ в Холивуд. Приживе той получава три награди „Оскар“ и 24 номинации за престижната статуетка – рекорд, който е подобрен само от Алфред Нюман и Джон Уилямс. Щайнер е автор на музика за над 300 филма, повечето от които се считат за класически образци. Роден във Виена, негов кръстник е композиторът Рихард Щраус, а сред първите му учители са Йоханес Брамс и Густав Малер. Щайнер се проявява като дете чудо, дирижирайки първата си оперета на 12-годишна възраст. На 15 години става професионален музикант на пълен работен ден, като опитен диригент, композитор и аранжор. Заплашен от интерниране в Германия по време на Първата световна война, той заминава за Англия, а по-късно приема покана за работа в Ню Йорк, където развива активна дейност като диригент, аранжор и оркестратор на спектакли за Бродуей по музика на Джордж Гершуин и Джеръм Кърн. Премествайки се в Холивуд през 1929 година Щайнер е един от пионерите в кино музиката и играе основна роля в създаването на традиции в този жанр, заедно с композиторите Димитри Тьомкин, Франц Ваксман, Ерих Волфганг Корнголд, Алфред Нюман, Бърнард Херман и Миклош Рожа. Някои от най-прочутите му филмови партитури са „Кинг Конг“ (1933), „Малки жени“ (1933), „Казабланка“ (1942), „Следотърсачите“ и абсолютната класика „Отнесени от вихъра“, която става символ на Златния век на Холивуд. Щайнер е и първият носител на наградата „Златен глобус“ за най-добра оригинална музика, която печели за музиката си за „Живот с баща“. Щайнер често си сътрудничи с някои от най-известните филмови режисьори в историята: Майкъл Къртис, Джон Форд и Уилям Уайлър.