Майкъл Найман

Сър Майкъл Найман (р. 1944) е английски композитор, пианист, либретист и музиколог, един от родоначалниците на минимализма в музиката. Той създава голям брой филмови партитури, сред които изпъква неговата емблематичната музика за филма „Пианото“. Найман произхожда от семейство на имигранти от Полша. Роден е в Стратфорд. Учи в Кралския колеж в Лондон и в Кралската музикална академия, където се фокусира главно върху пианото и бароковата музика от ХVІІ-ти век. През 1965-66 г. Найман получава стипендия от Британския съвет, чрез която има възможност да осъществи пътуване до Румъния, за да изучава народни песни. Сътрудничеството на композитора с известния режисьор Питър Грийнауей започва още през 1976 година и му донася световна слава. Найман създава минималистична, понякога монотонна музика за филмите на Грийнауей („Книгите на Просперо“, „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ и др.), която се вписва изцяло във филмовото действие като неразделна част от него. Други негови значими партитури за киното са „Гатака“ на реж. Андрю Никъл и „Пианото“ на Джейн Кемпиън. Майкъл Найман създава също значително творчество в класическите жанрове. Той е автор на редица опери: „Мъжът, който обърка жена си с шапка“, „Букви, гатанки и писания“, „С лице към Гоя“, „Мъж и момче: Дада“. Написал е също шест концерта, пет струнни квартета и много други камерни произведения. От 2002–2005 г. той е композитор-резидент в Баденския държавен театър – Карлсруе, Германия, който изпълнява три негови опери. През 1976 г. Найман създава камерния оркестър „Кампиело Бенд“, по-късно преименуван на „Мейкъл Найман Бенд“. В този ансамбъл са комбинирани съвременни и средновековни музикални инструменти, а репертоарът включва както творби на самия композитор, така и световна класика.