Лучано Берио

Един от най-важните композитори на ХХ-ти век, Лучано Берио (1925–2003) принадлежи към авторите, които пренасят класическата музика от ерата на традиционните оркестрови инструменти в света на електронната музика. В своите експериментални творби той комбинира акустично изпълнение с предварително записани звуци и/или музика на лента, поверявайки на записа равна роля с тази на живите инструменти. Берио израства в семейство на музиканти и започва отрано занимания по музика със своя баща и дядо, които са органисти. По време на Втората световна война той заминава за фронта, където е ранен в ръката още на първия ден. След това учи в Миланската консерватория при Дж. Парибени, Дж. Ф. Гедини и К. М. Джулини (дирижиране). Заради травмата от войната той не се насочва към кариера на пианист и започва да посвещава все повече време на композицията. Първата му творба – Сюита за пиано, е публикувана през 1947 година. В началото на 50-те години младият творец се усъвършенства в САЩ в музикалния център „Тангълууд“ при Луиджи Далапикола, който събужда интереса му към додекафонията. От 1954 до 1959 г. посещава Летните курсове за нова музика в Дармщат. Запознава се с Пиер Булез, Карлхайнц Щокхаузен, Дьорд Лигети и други водещи авангардни композитори. Берио фокусира интереса си към електронната музика и през 1955 година основава в Милано експерименталното „Студио по музикална фонология“. В него са поканени известни композитори, сред които и Джон Кейдж. През 1968 г. се състои първото изпълнение на неговата Симфония за осем гласа и оркестър, превърнала се в най-известната му творба. Написана по повод 125-ата годишнина на Нюйоркската филхармония, тя е изпълнена от този оркестър и ансамбъл „Суингъл сингърс“ под диригентството на автора. В периода 1965-1972 г. Берио е професор по композиция и член-основател на „Ансамбъл за нова музика“ в Музикалното училище „Джулиард“ в Ню Йорк. През 1972 г. със завръщането си в Европа Берио става директор на отдела за електро-акустична музика в IRCAM в Париж. От 1994 г. до 2000 г. е почетен резидентен композитор на Харвардския университет.