Леон Боелман

Френският композитор Леон Боелман (1862–1897) показва изключителен музикален талант още като дете и е приет в Училището за църковна музика „Екол Нидермайер“ в Париж през 1875 г. Негови учители там са Йожен Жигу и Гюстав Льофевр. Той получава отлични оценки по всички предмети и завършва с диплома за органист и кантор, което му осигурява първото назначение в църквата „Сент Винсент дьо Пол“ в Париж (1881). Шест години по-късно той става кантор и основен органист на главния орган в същата църква. След 1885 година Боелман преподава и помага активно на своя учител Йожен Жигу в неговото новоосновано училище по орган и импровизация. Като пианист той концертира не само във Франция, но и в останалата част на Европа. Пише статии под псевдоним за списание „Art Musical“. Леон Боелман умира едва 35-годишен. За краткия си творчески живот създава 160 композиции, сред които предимно произведения за орган, хармониум и пиано, както и симфонична музика, камерна музика, песни, хорови произведения и опера. Органните му опуси следват традициите на късноромантичния стил на Цезар Франк и Камий Сен-Санс. От 1882 до 1884 г. неговите композиции са отличени с няколко награди. Най-известната му творба е Готическа сюита оп. 25 за орган. Тя е създадена две години преди смъртта на твореца по повод тържественото откриване на новия орган в катедралата „Нотр Дам“ в Дижон. Токатата от тази сюита е навлязла трайно в репертоара на всеки виртуоз на органа.