Ларс-Ерик Ларсон

Ларс-Ерик Ларсон (1908–1986) е шведски композитор от ХХ-ти век. Роден е в Акарп през 1908 г. Учи в Стокхолмската консерватория, а по-късно продължава обучението си във Виена и Лайпциг при Албан Берг и Фриц Ройтер. През следващите години Ларсон работи за Шведското радио и преподава в Стокхолмската консерватория (1947–1959) и Университета в Упсала, където заема позицията на музикален директор (1961–1966). Творчеството му се характеризира с използването на разнообразни музикални тенденции от ХХ-ти век. Стилът му е еклектичен, вариращ от късния романтизъм до додекафонията на Арнолд Шьонберг, но в оригинална трактовка. Той е първият швед, който пише сериална музика, а в други негови произведения се усеща влиянието на Сибелиус и на неокласицизма. Ларсон създава музика за театъра и киното в допълнение към традиционните симфонични и концертни жанрове. Той е автор на три от най-популярните произведения в шведската музика: „Зимна приказка“ (En vintersaga), оп. 18 (1937–1938), Пасторална сюита (Pastoralsvit) за камерен оркестър, оп. 19 (1938) и „Бог под прикритие“ (Förklädd gud), нерелигиозна кантата за разказвач, солисти, смесен хор и оркестър, оп. 24 (1940). Най-важните симфонични произведения на Ларсон са неговите три симфонии, създадени в периода 1927 – 1945 г. Други значими творби са 12 пиеси (концертино) за солови инструменти: флейта, кларинет, фагот, обой, валдхорна, тромпет, тромбон, цигулка, виола, виолончело, контрабас и пиано, Концерт за алт саксофон, Концерт за цигулка, оп. 42 (1952) и операта „Принцесата на Кипър“.