Кристоф Граупнер

Немският композитор Кристоф Граупнер (1683–1760) е съвременник на Йохан Себастиан Бах, Георг Филип Телеман и Георг Фридрих Хендел, а творчеството му до голяма степен остава засенчено от тези велики майстори. Роден в Саксония, той получава първите си музикални уроци от своя чичо, органиста Николаус Кюстер. По-късно постъпва в Лайпцигския университет, където учи право, подобно на много други композитори от своята епоха. След това завършва и музикално обучение при Йохан Кунау, който по това време е кантор на Музикалното училище към църквата „Св. Тома“ (Томасшуле). През 1705 г. Граупнер напуска Лайпциг, за да свири на клавесин в оркестъра на Хамбургската опера под ръководството на Райнхард Кайзер, заедно с Георг Фридрих Хендел, тогава млад цигулар. Граупнер композира шест опери в Хамбург, някои от тях в сътрудничество с Кайзер, вече известен в Германия оперен композитор. През 1709 г. Граупнер става придворен музикант в имението Хесен-Дармщат и две години по-късно е назначен за капелмайстор. Той прекарва остатъка от кариерата си там, а основните му отговорности са да осигурява музика за придворната капела. Граупнер композира за Дармщат в продължение на почти половин век - от 1709 до 1754 г., докато накрая загубва зрението си. Умира там шест години по-късно. През 1723 г. Граупнер има финансови трудности в капелата, заради неизплатена заплата и решава да кандидатства за овакантения пост на кантор в „Томасшуле“ в Лайпциг. Той е одобрен, но в този момент неговият покровител, ландграф Ернст Лудвиг от Хесен-Дармщат отказва да го освободи от договора и дори му предлага увеличение на заплатата. При тези условия композиторът остава в Дармщат, а мястото на кантор е поверено на Йохан Себастиан Бах. Впоследствие Граупнер любезно пише до градския съвет в Лайпциг, уверявайки ги, че Бах е човек, който "честно и достойно ще изпълнява поверените му функции". През дългия си творчески живот Граупнер оставя огромно музикално наследство от около 2000 произведения: 113 симфонии, 85 увертюри (сюити), 44 концерта, 8 опери, 1418 религиозни и 24 светски кантати, 66 сонати и 57 партити за клавесин. По различни причини неговата музика изпада в забрава след смъртта му, и както обобщава критикът Дейвид Верние, той е „една от онези нещастни жертви на съдбата и обстоятелствата – съвременник на Бах, Хендел и Телеман, останал до голяма степен – и несправедливо – пренебрегнат“.