Клаудио Санторо

Клаудио (Франко де Са) Санторо (1919–1989) е виден бразилски композитор, диригент и цигулар. Родом от Манаус, столицата на щата Амазонас, Санторо проявява таланта си от ранна възраст и е изпратен от местното правителство да учи в Консерваторията в Рио де Жанейро. Той е ученик на Ханс-Йоахим Коелройтер, а по-късно в Париж учи при Надя Буланже. Завръщайки се в родината си Санторо става съосновател на Бразилския симфоничен оркестър, в който свири през следващите години. Поканен е от правителството на Германската федерална република в програмата „Резидентен артист в Западен Берлин“ (1966/67) и от Фондация „Брамс“ като резидентен артист на „Къща-музей Брамс“ в Баден Баден. Санторо има много активна дейност в родината си като музикант, преподавател и администратор. Той е основател и ръководител на камерните оркестри на Радио „MEC“ и Университета на Бразилия, Симфоничния оркестър на Радиоклуба на Бразилия и Националния театър на Бразилия. Той е титуляр и координиращ професор в музикалния факултет на Университета в Бразилия, организатор и директор на Центъра за разпространение и информация за музика на Латинска Америка, Член на Бразилската музикална академия, Бразилската академия по изкуствата и Академията за музика и литература на Бразилия, на които е бил президент. Между 1970 и 1978 г. той е професор по дирижиране и композиция, директор на оркестъра и музикалния отдел на Висшето държавно музикално училище в Хайделберг-Манхайм, Германия. Гостувал е като диригент на множество световни оркестри: Ленинградската филхармония, Московския държавен оркестър, RIAS Берлин, ORTF Париж, OSSODRE Монтевидео, „Бетовенхале“ – гр. Бон, Пражкия симфоничен оркестър, Букурещката филхармония, Симфоничния оркестър на Порто, Софийската филхармония, ансамбъл „PRO ART“ (Лондон) „Ил дьо Франс“ (Париж), Симфоничен оркестър на Лайпцигското радио, Симфоничен оркестър на Магдебург, Варшавската филхармония, както и основните бразилски оркестри. Клаудио Санторо умира в Бразилия през 1989 г. на 69-годишна възраст, докато дирижира репетицията за концерт по повод 200-годишнината от Френската революция на 14 юли. Неговото обширно музикално творчество е предимно от инструментална музика и включва четиринадесет симфонии, три концерта за пиано, седем струнни квартета и др.