Карло Тесарини

Карло Тесарини (ок. 1690 – след 1766) е италиански композитор и цигулар от епохата на късния Барок. Той произхожда от семейство на моряци и е роден в гр. Римини. Малко се знае за ранните му години, но според някои източници той получава музикално обучение във венецианска среда, вероятно като ученик на Антонио Вивалди. Работил е като цигулар в базиликата „Сан Марко“ и музикален директор на едно от четирите сиропиталища във Венеция - Ospedale del Derelitti. През 1731 г. той е назначен в музикалната капела на катедралата в Урбино, длъжност, която заема до 1743 г. Работи също като капелмайстор на кардинал Шратенбах в Бърно, ръководи театрален оркестър в Рим, но напуска длъжността след смъртта на папа Климент XII-ти. След 1747 г. Тесарини живее в Рим и Неапол, пътува и до северната част на Европа. Концертните му турнета го отвеждат в Париж, Брюксел, Неймеген, Гронинген и Франкфурт (Майн). Последните сведения за него са от 1766 г., когато е имал концертна изява в гр. Арнем и се предполага, че е починал скоро след това. Карло Тесарини е не само цигулар, известен в тогавашна Европа, но и прочут композитор, както свидетелстват множество статии в пресата от неговото време. Той е автор на мелодрами, сонати за цигулка, концерти за един или повече инструменти и симфонии. По-късните му творби ясно показват връзка с т.н. галантен стил. Като музикален теоретик, той публикува школа за свирене на цигулка „Gramatica di musica“ и други наръчници за изучаването на орнаменти, изпълнение на каденци и за музикалния ритъм.