Йохан Пахелбел

Немският композитор и органист Йохан Пахелбел (1653-1706) е важна фигура в органната школа на Южна Германия в бароковата епоха. Той е един от най-значителните майстори на жанровете хорална прелюдия, токата и фуга и със своето изкуство допринася за тяхното развитие и утвърждаване в немската музикална практика през ХVІІ-ти век. Йохан Пахелбел е роден в Нюрнберг. През 1673 г. той става заместник-органист в прочутата катедрала „Св. Стефан“ във Виена и това поставя началото на неговата блестяща кариера като органист. По-късно той работи в редица градове из цяла Германия – в Айзенах се среща с бащата на Йохан Себастиан Бах, в Ерфурт се запознава с Йохан Кристоф, по-големия брат на Йохан Себастиан, а също в Щутгарт и Гота. Най-важното назначение на Пахелбел идва към края на живота му. През 1695 г. той поема длъжността главен органист в църквата „Св. Себалдус“ в родния си град Нюрнберг. Така композиторът се завръща у дома, след като е получил признание за своите изпълнителски умения в цяла немскоговоряща Европа. Музиката на Пахелбел се радва на огромна популярност и става модел за композиторите от Южна и Централна Германия. Неговият стил се отличава с ясна, неусложнена полифонична структура, която позволява по-ясното изпъкване на мелодиката. В своята камерна музика Пахелбел експериментира с разнообразни ансамбли и инструментални комбинации. В органните си творби той изследва различни вариационни форми. Неговият огромен талант и техника се проявяват най-ярко в хоралните вариации, токатата и двуделната фуга. Днес най-популярното му произведение е Канон в ре, наред с някои от шедьоврите му за орган като Шакона във фа минор, Токата в ми минор и др.