Йожен Боца

Френският композитор и диригент Йожен Боца (1905–1991) е автор на редица мащабни сценични произведения, но извън Франция той е по-известен в днешно време с творбите си за духови инструменти, създадени в изискан стил и с достъпни изразни средства. Някои от тях са станали част от основния учебен репертоар, а други, създадени за различни необичайни комбинации от инструменти, често се изпълняват на камерни концерти и рецитали. Боца е възпитаник на Парижката консерватория. Той е блестящ ученик и получава първа награда по цигулка, дирижиране и композиция. През 1934 г. неговата лирична фантазия „Легенда за Рукмани“ му носи престижната „Римска премия“, благодарение на която той пребивава в Италия. След завръщането си във Франция, Боца служи като диригент на Парижката „Опера Комик“ от 1939 до 1948 г. През 1951 г. се премества във Валансиен, за да стане директор на Националната музикална консерватория там, пост, който заема до пенсионирането си през 1975 г. Годините, прекарани във Валансиен, са изключително продуктивни за композитора. Той пише много от сборниците си с етюди и солови произведения, които използва в педагогическата практика. През 1956 г. става Кавалер на ордена на Почетния легион. След пенсионирането си през 1975 г. Боца остава във Валансиен и продължава да пише музика. Умира там на 86 години. Сред значимите му произведения са неговите симфонии, концерт за цигулка, концерт за пиано и два реквиема. Може би най-значими от сценичните му творби са балетите „Римски празници“, „Плажни игри“ и оперите „Беппо“ и „Херцогинята на Ланже“.