Здравко Манолов

Композиторът Здравко Манолов (1925–1983) е роден в Пловдив и завършва през 1952 г. Националната музикална академия в София (тогава ДМА) със специалност композиция при Парашкев Хаджиев. Още същата година започва да преподава в академията като асистент по полифония. От 1968 г. е композитор на Мъжки хор „София“. През 1970 г. е избран за професор. От 1972 г. преподава и във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. През 1978 г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а през 1979 г. е заместник-ректор. Умира внезапно през 1983 г. в Ню Йорк по време на концертно турне. Творческото му наследство се състои от произведения за симфоничен и духов оркестър, камерно-инструментални творби, сюити за камерен оркестър, хорови песни. Има и много обработки на народни песни. Автор е на песните за мъжки хор „Тъпан бие“ и „Дилмано, Дилберо“. През 1960 г. е издадено теоретичното му изследване „Теория и употреба на аугментацията в полифонията“.