Зденек Нейедли

Зденек Нейедли (1878–1962), учен и общественик, музиколог, композитор, историк и литературен критик е видна фигура в чешката културна история от ХХ-ти век. Той е член на Чешката академия на науките и изкуствата, основател и президент (от 1952 г.) на Чехословашката академия на науките. Член на Комунистическата партия на Чехословакия от 1929 година. Нейедли завършва катедрата по философия в Карловия университет в Прага. Той получава докторска степен през 1900 г. Професор в Карловия университет от 1909 до 1939 г. и от 1945 до 1962 г., както и в Московския университет от 1939 до 1945 г. Той е член на множество научни институции в чужбина, включително член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1947). Нейедли е един от първите учени в Западна Европа, които приветстват Великата октомврийска социалистическа революция в Русия. От 1939 до 1945 г., по време на германската окупация на Чехословакия, Нейедли живее в СССР. В Чехословашката социалистическа република Нейедли заема постовете Министър на училищата и народното образование (1945–46), Министър на труда и социалната сигурност (1946 – 1948) и Министър на училищата, науката и изкуствата (1948 – 1953). Научните му интереси са свързани главно с културната, античната, средновековната и съвременната история на Чехословакия. Неговият научен труд „История на чешкия народ“ (1952) е удостоен с Държавната награда на ЧСР. Нейедли е един от основателите на чехословашката демократична музикална школа. Изучава творчеството на композитора Б. Сметана, историята на чешките хуситски песни, чешката опера и театър. Пише трудове по история на световната музика, включително съветската музика (1936), както и статии за съвременните чехословашки композитори. Нейедли, заедно със съветски учени, подготвя слависти и полага основите на марксистката славистика. Отличен е два пъти с орден „Ленин“, три път с орден „Клемент Готвалд“, орден на Републиката и орден „Георги Димитров“.