Жан-Ив Даниел-Лесюр

Жан-Ив Даниел-Лесюр (1908–2002) е един от видните френски органисти и композитори през ХХ-ти век. Роден в Париж, той постъпва в Парижката консерватория едва на 11 години, учи солфеж при Емил Шварц, хармония при Жан Галон и композиция при Жорж Косад. През 1936 г. Лесюр става един от съоснователите на групата „Млада Франция“, заедно с композиторите Оливие Месиен, Андре Жоливе и Ив Бодрие. Тяхната цел е да преодолеят най-авангардните музикални тенденции и да пишат музика, която е по-близка до човешките емоции музика. Лесюр преподава в „Скола Канторум“ в продължение на почти 30 години, а от 1957 е директор. Той свири и в църквата „Сен Клотилд“ в Париж от 1927 до 1937 г., а след това и в Бенедиктинското абатство в Париж. В периода 1971 – 1973 е директор на Националната опера в Париж. Лесюр създава обширно музикално творчество, в което присъстват три опери, симфонична и камерна музика, пиеси за пиано и орган, песни и хорови композиции. Най-известното му произведение е акапелната хорова творба Le Cantique des cantiques, за 12 гласа, създадена по фрагменти от „Песен на песните“, латински стихове и текстове от Новия завет. Неговата опера „Андреа дел Сарто“ (1968) получава наградата за композиция на град Париж през 1969 г.