Жан-Батист Люли

Жан-Батист Люли (1632–1687) е създател на френската лирична опера и основна фигура във френската цигулкова музика от ХVІІ-ти век. Той е смятан за първия диригент от съвременен тип и неговият ансамбъл „Petits Violons“, е предшественик на това, което ще се превърне в съвременния симфоничен оркестър. По произход е италианец, но прекарва по-голямата част от живота си като придворен музикант в Париж, превръщайки се в най-влиятелния френски оперен композитор от своята епоха. Джовани Батиста Люли се ражда във Флоренция в семейството на беден мелничар. Още като момче, неговият природен талант да свири на различни инструменти и да танцува е забелязан от херцог Дьо Гиз, който го приема в свитата си и го отвежда в Париж. Люли постъпва на служба при Луи ХІV през 1652 година и бързо проявява своите качества. Той композира музика за Ballet de la Nuit, която много се харесва на краля. Назначен е за композитор на кралската инструментална музика и дирижира известния оркестър „24 кралски цигулки“ или Grande Bande. Заради трудната организация и липсата на дисциплина, Люли получава разрешение от краля да създаде по-малък ансамбъл, наречен Petits Violons – „16 кралски цигулки“. Като талантлив танцьор Люли създава музика за много балети, в представленията на които танцува самият той, заедно с краля. Композиторът има също огромен успех със своите опери по комедиите на Молиер, сред които са „Брак по неволя“ (1664), „Любовта – лечителка“ (1665) и „Буржоата благородник“ (1670). Интересът на Краля - слънце към балета постепенно отслабва с напредване на възрастта и Люли насочва вниманието си към операта. Той успява да спечели за себе си пожизнени привилегии да поставя опери, превръщайки се в абсолютен властелин в музикалния живот на Париж. Занимава се с всички дейности, свързани с оперните спектакли: подбор на певците, наемане на оркестранти, репетиции, избор и преработка на либрета и цялостната постановъчна работа. Той пишел по една опера всяка година, а всеки нов спектакъл бил представян първо пред краля, след което и в Париж. Оперите на Люли, които той нарича „лирически трагедии“ (tragédies lyriques) в смисъла на трагедии с пеене, са създадени предимно по сюжети от античната митология или от италиански поеми. Либретата следват възвишения патетичен стил на великите драматурзи Пиер Корней и Жан Расин. Сред най-звестните му произведения са „Армида“, „Тезей“, „Психея“, „Кадм и Хермиона“ и др. По ирония на съдбата Люли умира, заради своето изкуство. През 1687 г. по време на музикално изпълнение, той наранява крака си с тежкия жезъл за отмерване на ритъма, който тогава изпълнявал ролята на диригентска палка. Великият композитор умира от гангрена през март 1687 година.