Ервин Шулхов

Ервин Шулхоф (1894–1942) е един от най-популярните чешки композитори от ХХ-ти век, чиято кариера се развива активно между двете световни войни, но е прекъсната преждевременно от нацисткия режим в Германия. Шулхоф е роден в Прага в еврейско семейство от немски произход. Антонин Дворжак насърчава най-ранните музикални занимания на момчето, което едва на 10 години е прието в Пражката консерватория. Там Шулхоф учи композиция и пиано, а по-късно се образова също във Виена, Лайпциг и Кьолн, където негови учители са Клод Дебюси, Макс Регер, Фриц Щайнбах и Вили Терн. Той печели два пъти наградата „Менделсон“ - за пиано през 1913 г. и за композиция през 1918 г. за своя Струнен квартет оп. 25. През Първата световна война служи в Австро-унгарската армия и е ранен по време на битка. Завръща се в Прага през 1923 г. и по-късно става преподавател в Пражката консерватория. Изявява се и като пианист в Пражкия свободен театър, концертира в Германия, Франция и Англия, изпълнявайки с голям успех свои произведения, съвременни класически композиции и джаз. Шулхоф е един от първите европейски композитори, които започват да експериментират с джаза, като го интегрират в традиционните музикалните форми на симфонията и концерта. Той възприема също авангардното влияние на дадаизма в своите композиции. През 30-те години музикантът се сблъсква с нарастващи лични и професионални трудности заради еврейския си произход. Творбите му попадат в черния списък на нацисткия режим и не се изпълняват публично, а концертната му дейност в Германия е прекъсната. Композиторът намира убежище в Прага, където работи като радиопианист. След нахлуването на германците в Чехословакия през 1939 г. Шулхоф продължава да свири известно време под псевдоним. През 1941 г. той е задържан при масов арест и изпратен в затворническия лагер в крепостта Вюлцбург, близо до Вайсенбург в Бавария, където умира от туберкулоза година по-късно. Творчеството му съдържа сценични творби, песни, оркестрови композиции, камерна музика и музика за пиано.