Енгелберт Хумпердинк

Енгелберт Хумпердинк (1854–1921) е немски композитор, който е широко известен със своята опера „Хензел и Гретел“. Роден е гр. Зигбург през 1854 г. Проявява интерес към музиката още като дете, а на 13 години създава два зингшпила. Родителите му го насърчават да учи архитектура, но неговият стремеж към изкуството го насочва към занимания с Фердинанд Хилер и Изидор Зайс в Кьолнската консерватория през 1872 г. През 1876 г. той печели стипендия, която му позволява да учи в Мюнхен при Франц Лахнер и по-късно при Йозеф Райнбергер. През 1879 г. той печели първата награда „Менделсон“, връчвана от „Фондация Менделсон“ в Берлин. Заминава за Италия, където в Неапол се запознава с Рихард Вагнер. Прочутият композитор го кани в Байройт и през 1880 и 1881 г. Хумпердинк помага в постановката на вагнеровата опера „Парсифал“. След като печели още една награда, Хумпердинк пътува през Италия, Франция и Испания. В продължение на две години той преподава в Консерваторията на „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона. През 1887 г. той се завръща в Германия и е назначен за професор в Консерваторията Хох във Франкфурт (днес Франкфуртската музикална академия) и за преподавател по хармония в Школата по пеене на Юлиус Щокхаузен. Известността на Хумпердинк се дължи главно на неговата опера „Хензел и Гретел“, върху която той започва да работи във Франкфурт през 1890 г. Първоначално той композира четири песни за куклено представление, което неговите племенници изнасят у дома. След това, използвайки либрето и тематични предложения от сестра си Аделхайд Вете, базирани на приказката от Братя Грим, той композира зингшпил от 16 песни с акомпанимент на пиано и свързващи диалози. През януари 1891 г. започва да работи върху пълната оркестрация на творбата. Премиерата на операта е във Ваймар на 23 декември 1893 г. под палката на Рихард Щраус. Със своя изключително оригинален синтез на вагнерова техника и традиционни немски народни песни, „Хензел и Гретел“ бързо печели много голям успех. Хумпердинк композира още шест опери, сред тях по-известни са „Кралските деца“ (първата, в която е използвал техниката Sprechgesang, възприета по-късно от Шьонберг и Берг), „Спящата красавица“, „Гаудеамус“ и др. Все пак „Хензел и Гретел“ е единствената му творба, която редовно се поставя на сцена в целия свят. Той пише също театрална музика за шекспирови пиеси в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард. Автор е на песни, хорови пиеси, клавирен квинтет, струнен квартет и др.