Едвард Мирзоян

Едвард Мирзоян (1921–2012) е сред ярките представители на арменската композиторска школа, наред с автори като Арно Бабаджанян и Александър Арутюнян. Възпитаник на Музикалното училище „А. Спендиаров“ в Ереван, той завършва Държавната консерватория „Комитас“ през 1941 г., където учи при Саркис Бархударян и Вардгес Талян. Симфоничната поема „Лореци сако“ е част от дипломната му работа. През 1942 година е мобилизиран в Червената армия и композира множество патриотични и свързани с войната песни. През 1948 г. Мирзоян започва професура в Ереванската консерватория. Впоследствие става ръководител на катедрата по композиция през 1965 г. Преподава и в Музикалното училище „Р. О. Меликян“. В края на 1950 г. той е избран за председател на Съюза на арменските композитори, позиция, която заема до 1991 г. Композиторското творчество на Мирзоян е сравнително малко, но значимо. Неговата музика, съчетаваща изящен лиризъм с интензивна драматична изразност, може да се причисли по отношение на формата и тоналния строеж към неокласическия стил. В произведенията му винаги присъстват елементи от арменската народна песен. Често изпълнявани са неговият Струнен квартет, Соната за виолончело, Симфония за струнни и тимпани и Епитафия за струнен оркестър.