Едисон Денисов

Руският композитор ЕДИСОН ДЕНИСОВ е роден в гр. Томск, Сибир, в семейството на радиофизик, който му дава много необичайното първо име Едисон, в чест на Томас Едисън. Първоначално учи математика. Подкрепен от големия руски композитор Дмитрий Шостакович, Денисов започва да взима уроци по композиция при него. През 1951 – 1956 учи в Московската консерватория, като освен с композиция много сериозно се занимава с музикална теория. След завършването ѝ преподава в нея оркестрация, по-късно има свой клас по композиция, в който се изграждат много талантливи автори. Музиката му се откроява със съвременно мислене и смел музикален език. Въпреки трудностите, свързани с контактите с образци на музика на ХХ век, налагани от политическата система, той активно се интересува от съвременни композиционни техники, експериментира, търси свой път като творец. Пише статии („Новата техника – това не е мода“, 1966). Получава международно признание с цикъла за сопран и камерен ансамбъл „Le soleil des Incas“ (1964) по стихове на Габриела Мистрал и посветен на големия френския композитор и диригент Пиер Булез. През 1965 творбата има серия от успешни изпълнения на Фестивала за нова музика в Дармщат и Париж. Игор Стравински харесва произведението, откривайки „забележителния талант“ на младия композитор. Денисов е остро критикуван от Съюза на съветските композитори и специално от неговия главен секретар Тихон Хренников за „западни влияния“. През 1979, на Шестия конгрес на Съюза на съветските композитори, Едисон Денисов е включен в черния списък като един от „Седемте“, на които е забранено участие в много от фестивалите в Западна Европа. През 1990 композиторът оглавява Асоциацията за съвременна музика, възстановена в Москва. През 1991, по покана на Пиер Булез, той отива да работи в експерименталния музикален институт в Париж IRCAM. През последните години Денисов живее във Франция, където след инцидент и продължителна болест умира в парижка болница през 1996. Творчеството му е знаково за съвременната руска музика и музиката през втората половина на ХХ век. Едисон Денисов е автор на много произведения: Реквием за сопран, тенор, хор и оркестър е върху поеми на Франсиско Танзер и литургични текстове, премиерата му е в Хамбург през 1980; операта „Пяната на дните“ („L'Éume des jours“) е написана по известния роман на френския писател, поет, драматург, музикант Борис Виан“ (1981); „История на живота и смъртта на Господа наш Иисус Христос“ за тенор, бас, хор и оркестър е по текстове на Новия Завет и провославни литургични текстове (1992); създава концерти за различни инструменти и камерни произведения, написани за конкретни изпълнители, например Сонатата му за алт саксофон (за Жан-Мари Лондей) е много популярна сред саксофонистите, и т.н. Едисон Денисов е автор на книгите: „Ударните инструменти в съвременния оркестър“ (1982), „Съвременната музика и проблемите в еволюцията на композиторската техника“ (1986). Във Франция му е присъдено високото звание „Офицер на Ордена на изкуствата и литературата“ (1986).