Евгений Светланов

Евгений Светланов (1928–2002) е изключителен диригент, композитор и пианист, който в продължение на 45 години работи в Болшой театър, съчетавайки тази огромна творческа дейност с ръководството на Държавната филхармония на СССР. Роден в руската столица, Светланов учи дирижиране при Александър Гаук в Московската консерватория. През 1955 г. той прави своя успешен дебют в Болшой театър с операта "Псковитянка". През следващите години продължава да дирижира на тази престижна сцена, а през 1962 г. е назначен за главен диригент. Поема и ръководството на Държавния симфоничен оркестър на СССР през 1965 г. През 1979 г. е назначен за главен гост-диригент на Лондонския симфоничен оркестър. Работи също като музикален директор на Residentie Orchestra в Хага от 1992 до 2000 г. и на Симфоничния оркестър на Шведското радио от 1997 до 1999 г. През 2000 г. Светланов е уволнен от поста си в Руския държавен симфоничен оркестър от министъра на културата на Русия Михаил Швидкой. Като причина е посочено, че диригентът отделя твърде много време за ангажименти в чужбина. Светланов изгражда своята кариера, интерпретирайки голям обем от руския оркестров репертоар. Той изпълнява целия диапазон руската музика от Михаил Глинка до съвременността. Наред с това той е един от малкото руски музиканти, дирижирали цялото симфонично творчество на Густав Малер. Неговите собствени композиции включват Струнен квартет (1948), симфоничната поема „Даугава“ (1952), Сибирска фантазия за оркестър, оп. 9 (1953), Симфония (1956), Празнична поема (1966), Руски вариации за арфа и оркестър (1975), Концерт за пиано в до минор (1976), Поема за цигулка и оркестър "В памет на Давид Ойстрах" (1975) и др.