Дьорд Ранки

Роден в Будапеща, унгарският композитор Дьорд Ранки (1907–1992) учи при Золтан Кодай в Музикалната академия в родния си град. Той започва да се интересува от народна музика и етномузикология, като работи с Ласло Лайта в Етнографския музей в Будапеща и по-късно продължава да изучава азиатски фолклор в Лондон и Париж. Ръководи музикалната секция на Унгарското радио през 1947–1948 г., след което насочва вниманието си изцяло към композицията. Ранки използва автентични народни мелодии и фолклорни мотиви в музиката си, но също и елементи от джаза и музиката на Далечния Изток. Сред най-успешните му творби е операта „Новите дрехи на крал Помаде“, (по приказката на Х. Кр. Андерсен), в която са използвани мотиви от унгарската народна музика. Той пише също опера-мистерия в две действия „Трагедията на човека“, по текст от едноименната пиеса на Имре Мадах. Южноазиатските влияния са особено очевидни в някои негови произведение, сред които „Пентерофония“ за духов квинтет, в която се имитират ефектите на гамелан. Той композира също балета „Цирк“, оратория „Cantus urbis“ (1973), „Унгарски танци от XVI век“ за оркестър, фантазия за пиано и оркестър „1514“, в която използва числовите редици на Фибоначи, а също 2 симфонии, театрална и филмова музика.