Драгия Тумангелов

Драгия Тумангелов (1886–1961) е представител на първите професионални музиканти в България. Първоначално учи цигулка в родния си град Копривщица. През 1906 г. се премества в София, където взима уроци по цигулка при Неда Фтичева и по теория на музиката при Добри Христов. През 1909 г. заминава за Германия. Завършва Консерваторията във Вюрцбург с композиция и дирижиране при М. Оберслебен, (1912). След завръщането си в България работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия (1912 - 1919; 1925 - 1937), Първа мъжка гимназия (1919 - 1925) и Военното училище (1937 - 1946) в София. Същевременно е диригент на хор „Родна песен“ и други любителски състави. Преподава в детски музикални школи в София и Самоков. Тумангелов е автор на много хорови песни, 20 от които за смесен хор, както и на детски песни. Първите датират от 1915. Последовател на Добри Христов, голяма част от хоровите му творби са разработки на народни песни. Сред тях най-популярни са „Като сакаш да се жениш“ и „Сади мома лук“. Други са в духа на градската маршова песен, между тях са „Аз съм българче“ по текст на Ив. Вазов, „Бъди на крак“, текст А. Босев и др. Той е автор на учебници по пеене, с които се стреми да внедри народностна интонация в часовете по музика.