Добри Палиев

Проф. д-р Добри Палиев (1928–1997) е изпълнител, композитор, педагог, изследовател и многостранна личност в българската музика, спечелил международна известност. Още като студент в класа на Иван Загорски в Музикалната академия, става тимпанист-солист в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, паралелно свири на ксилофон в Музикалния театър (той е първият български изпълнител на ксилофон и вибрафон) и прави силно впечатление на най-големите диригенти със своята виртуозност, артистичност и прецизност. Прочува се и като камерен изпълнител – ксилофонист в Инструментално трио с Тинко Станчев (пиано) и Петър Пенчев (акордеон), с които концертира из цяла България, Чехия, Словакия, Румъния, Франция, Германия, Холандия, Полша, Сърбия, Албания, Гърция, Израел, Сирия, Русия и др. С различни състави гастролира в повече от 30 страни по света, а през 1978 г. е поканен от Жан Батин да го замества като водач на група в Симфоничния оркестър на Страсбург. С изпълнителското си изкуство Добри Палиев променя представата за възможностите на ударния инструментариум, а със своята над 40-годишна педагогическа работа в Музикалното училище в София и в Националната музикална академия не само създава Българската перкусионна школа, но и веднага съгражда високия ѝ международен авторитет. Стотици са неговите възпитаници от България и различни други страни, които печелят награди на най-авторитетни конкурси и днес са изявени изпълнители и педагози по цял свят. А сформирания от него през 1976 г. перкусионен ансамбъл „Полиритмия“ се налага бързо като оригинално явление в българския концертен живот. С голям успех ансамбълът гастролира по света и вдъхновява раждането на произведения за ударни инструменти от композитори като Васил Казанджиев, Лазар Николов, Иван Спасов, Емил Табаков, Николай Стойков, Димитър Христов, Владимир Пенчев, Ценко Минкин, Румен Бальозов, Христо Йоцов, Румен Бояджиев, Емил Ханджиев, Борис Динев, Георги Танчев, Зигфрид Финк и др. Добри Палиев оставя огромно творческо наследство – учебни пиеси за всеки един от основните ударни инструменти и за различните камерни перкусионни ансамбли, мащабните композиции „Реминисценции 1876“, „Колелото на живота“, „Фолклорни сцени“, „Пепелища“, „Шега“, „Сонорни скици“, музикални приказки „Музикално пътешествие“, „Маймунска история“, „Малкият водолаз“, „Коледарски песни“, транскрипции на класически опуси. 22 сборника с негови пиеси са публикувани от световноизвестни издателства като „J. M. Fuseau“ (Франция), „Simrock” (Хамбург, Лондон), „Otto Wrede“ (Висбаден), „Honey Rock“ (САЩ), „Zimmermann“ (Франкфурт). Проф. Палиев е автор на основополагащия труд „Методика на обучението по ударни инструменти“ и докторската дисертация „Камбани, клепала и овчарски звънци в България“, отпечатана от издателство „Музика“ с комплект от четири грамофонни плочи на „Балкантон“, а студиите му „Ударните инструменти в България“ и „Българската ритмика“ са публикувани в „Percussion Notes”, списание на Асоциацията на ударните инструменти в Америка. Неговият висок международен авторитет на музикант и педагог му носи поканата да преподава в Консерваторията в Страсбург, за да въведе там собствената си система за обучение. Той е сред основателите на Лятната френска академия в Сен-Сов, създава Международната лятна академия във Варна, води майсторски курсове в академията в Хамбург, консерваториите в Люксембург, Вюрцбург, Хамбург, Солун, семинари в Германия, Франция, Полша, участва като член на Жури на най-авторитетните международни конкурси в Сен-Сов, Женева, Мюнхен, Люксембург и др. Навсякъде получава обичта и възхищението на колеги, ученици, публика… Заслужено признание за неговия принос е номинирането му от Общество на артистите перкусионисти (PAS) за „Зала на славата“ за 2002 в САЩ, благодарение на възторжените отзиви от музиканти като Зигфрид Финк, Жак Делеклюз, Жан Жофроа, Робърт вас Сайс, Евелин Глени, Ерол Ракипов, Пол Моотц, Момоко Камия и много други известни български и световни музиканти.