Джузепе Торели

Италианският композитор, цигулар и виолист от епохата на късния барок Джузепе Торели (1658–1709) е роден във Верона. Той учи композиция във Филхармоничната академия на Болоня при Джакомо Антонио Перти. Торели работи основно в Болоня (1686-1695, 1701-1709), Ансбах (1697-1699) и Виена (1699-1701), като най-дълго служи като цигулар и виолист в базиликата „Сан Петронио“ в Болоня. Умира през 1709 година, а неговите ръкописи се съхраняват в архива на „Сан Петронио“. Творчеството му оказва голямо влияние върху развитието на жанра Кончерто гросо. Той въвежда тричастната форма на соловия концерт: бърза-бавна-бърза част, която по-късно става най-разпространена. Музикалното му наследство се състои от седем поредици от опуси с общо 84 известни творби. Пише основно сонати, кончерти гроси и солови концерти. От всички барокови композитори той използва най-активно тромпета, създавайки над 30 концерта за този инструмент. Най-забележителният сред многото му ученици е Франческо Манфредини.