Джузепе Тартини

Италианският бароков композитор Джузепе Тартини (1692–1770) е роден в гр. Пирано, в тогавашната Република Венеция, а сега град в Словения. Учи богословие и право в Университета в Падуа, където придобива и добри умения по фехтовка. След смъртта на баща си през 1710 г. той се жени тайно за Елизабета Премазоре, която е била фаворитка на могъщия кардинал Джорджо Корнаро. В резултат на това композиторът е обвинен в отвличане и е принуден да напусне града, за да се паси от съдебно преследване. Отива в манастира „Св. Франциск“ в Асизи, където учи при Бохуслав Матей Чернохорски. Няколко години по-късно скандалът е забравен и музикантът има възможност да се завърне в Падуа. Според някои източници, през 1716 година Тартини има възможност да слуша във Венеция великия по онова време цигулар Франческо Мария Верачини и е толкова възхитен от неговото изпълнение, че решава да се усамоти, за да усъвършенства цигулковите си умения. Според Чарлз Бърни, композиторът се премества в Анкона за известен период и се посвещава изцяло на свирене и на изследване на изпълнителската техника. Той открива, че пълноценният тон на инструмента зависи до голяма степен от техниката на лъка и прави подобрения в конструкцията. След този период цигуларят започва да изнася концерти, предизвиквайки възторга на своите съвременници. Получава покани за различни постове и през 1721 г. е назначен за ръководител на оркестъра в базиликата „Сан Антонио“ в Падуа с договор, който му позволявал да свири и за други институции, ако желае. Между 1723 и 1725 г. работи в Прага, където ръководи капелата на граф Кински. Тартини е първият известен собственик на цигулка, изработена от Антонио Страдивари от 1715 г., която подарил на своя ученик Салвини. Той от своя страна я дава на полския композитор и виртуозен цигулар Карол Липински и този инструмент е известен като „Липински Страдивариус“. Други инструмент, притежаван и използван от него е цигулката „Страдивари – ex-Vogelweith“ от 1711 г. През 1726 г. Тартини основава школа по цигулка, която привлича музиканти от цяла Европа, а към най-известните му ученици се числят Пиетро Нардини и Гаетано Пуняни. След 1750 г. публикува редица трактати, свързани с лъковата техника, а също с музикалната теория, хармония и акустика. Композиторът умира през 1770 г. в Падуа. Тартини е изключително продуктивен композитор, автор е на около 135 произведения за цигулка – сонати и концерти, трио сонати, една симфония и др. Той пише и някои сакрални творби като Miserere, композирана между 1739 и 1741 г. по поръчка на папа Климент XII, и Stabat Mater, композирана през 1769 г. Днес най-известната му композиция е Соната за цигулка „Дяволските трилери“, която е трудна за изпълнение дори според съвременните стандарти. Легендата гласи, че тя била написана, след като една нощ композиторът сънувал как дяволът се появява край леглото му, свирещ на цигулка.