Джордж Рочберг

Американският композитор Джордж Рочберг (1918–2005) е роден в Патерсън, Ню Джърси и посещава Музикалния колеж „Манес“, а след това и Института „Къртис“, където учи при Росарио Скалеро и Джан Карло Меноти. По време на Втората световна война композиторът е пехотинец в армията на САЩ. След войната работи в музикалния отдел в Университета на Пенсилвания, където е председател до 1968 г. и продължава да преподава там до 1983 г. През 1978 г. той е обявен за първия професор по хуманитарни науки в Аненберг. Рочберг умира в Брин Маур, Пенсилвания, през 2005 г. на 86 години. Повечето от неговите творби се съхраняват в архива на фондация Пол Сахер в Базел, Швейцария, както и в музикалния отдел на Нюйоркската обществена библиотека, Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, Линкълн център в Ню Йорк, Университета на Пенсилвания. В началото на творческия си път Рочберг използва серийната техника. Но през 1964 г., след преждевременната смърт на сина му от мозъчен тумор, композиторът споделя, че този похват се е оказал неадекватен и лишен от изразителност, за да предаде скръбта му. През 1972 г. в своя Струнен квартет №3 той използва тоналност и вариационна форма, които напомнят за късния Бетовен и Малер. Този рязък обрат в музиката на Рочберг предизвиква противоречиви реакции след критиците и колегите му. От ранните му творби се откроява неговата Симфония №2 (1955–56). Доста известни са също неговите струнни квартети, от които №4–6 са замислени като цикъл и са наречени „Конкорд квартети“, по името на ансамбъла, който ги изпълнява за първи път и ги записва.