Гофредо Петраси

Гофредо Петраси (1904–2003) принадлежи към влиятелните италиански композитори от ХХ-ти век. Той е роден в Загароло, близо до Рим. На 15-годишна възраст започва да работи в музикален магазин, за да помогне за издръжката на семейството си. Увлича се от музиката и през 1928 г. постъпва в Консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, където учи орган и композиция. Ранната му оркестрова творба „Партита“ е изпълнена през 1933 г. на фестивала на Международно общество за съвременна музика (ISCM) в Амстердам под диригентството на Алфредо Казела. От 1940 до 1960 г. Петраси е професор по композиция в Консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим. Той работи като музикален директор на венецианския театър „Ла Фениче“ (1937-1940), ръководи Международното общество за съвременна музика (1954-1956), преподава композиция в майсторски класове към Академия „Санта Чечилия“, както и в „Моцартеум“ в Залцбург. Сред учениците на Петраси са музиканти като Франко Донатони, Алдо Клементи, Енио Мориконе, Марио Бертончини, Ерик Залцман, Кенет Лейтън, Питър Максуел Дейвис и др. Петраси умира в Рим на 98 години. Ранните композиции на Гофредо Петраси, сред които и „Партита“, с която той става широко известен, са белязани от неокласическото влияние на И. Стравински, Б. Барток и П. Хиндемит, както и на италианските композитори Фр. Малипиеро и А. Казела. По-късно творецът се отдалечава от неокласицизма в посока на по-абстрактен посттонален език, но никога не се придържа строго към една или друга композиционна техника. Еволюцията в неговия стил може да се проследи ясно в поредицата от концерти за оркестър, композирани между 1934 и 1972 г. Зрелите му творби „Noche oscura“, „Beatudines“, „Orationes Christi“ са проникнати от фина ирония и разбиране за човешката самота.