Георги Робев

Казват, че щастливци са онези, които срещат по Пътя си големи личности. Георги Робев бе един от тях – изключителен музикант, широко скроен човек със светла душа и горещо сърце. Емблематично името му увенчава цяла епоха в изкуството на Националния филхармоничен хор (известен във времето назад като Българска хорова капела „Светослав Обретенов” и Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”). И днес мнозина си спомнят изумителните му интерпретации на българските и световни сцени – покоряващо вълшебство на преживяванията и за неговите хористи, за музикантите и публиката. Сияйната му дарба да придаде красота и дълбока въздейственост на всяко произведение, което оживява – от многообразната песенна съкровищница, молитвените църковнославянски песнопения, забележителните оперни хорове до колосалните ораториални творби. С три песни в прослава на Св. Кирил и Методий е неговият „прощъпулник” на концертната сцена – тогава той е на 10 години и дирижира хора на основното училище „Св. Ангеларий” в родния си град Варна. Във фамилията Робеви музиката е на почит, баща му свири в известния някога оркестър „Шоп”. Още преди да научи буквите, на четири години Георги Робев вече знае … нотите. Започва да свири на цигулка, после на кларинет и саксофон. Като диригент на самодеен хор във Варна, на 14 години получава първия хонорар, с който си купува струни за цигулката. И като ученик, и по-късно като студент свири, за да се издържа. Влечението към хоровото изкуство го отвежда в Музикалната академия в София, където е приет в класа на знаменития проф. Георги Димитров – основоположника на българската хорово-диригентска школа. В този клас заедно с Робев израстват плеяда известни диригенти като Васил Арнаудов, Марин Чонев, Христо Недялков, Венета Вичева, Самуил Видас, Лилия Гюлева, Валентин Бобевски и др. Завършил с отличие Музикалната академия, младият диригент започва да ръководи последователно Хора на Софийските учителки, хор „Кавал”, Хора на Софийските девойки, Ансамбъла за песни и танци на МВР в София. „Най-светлият миг в живота ми бе, когато влязох в Българската хорова капела” – си спомня Георги Робев. Този първи професионален хор у нас е създаден през 1944 г. като Държавен радиохор по идея на Светослав Обретенов, който остава негов диригент до смъртта си (1955 г.). 26-годишният музикант постъпва в Капелата, когато там главен диригент е Димитър Русков. От 1960 до 1966 е диригент, а от 1966 до края на земния си път през 2002 е главен диригент на състава. 37 години! - това са златните години на Българската хорова капела „Светослав Обретенов”, която през 1981 г. става част от Софийската филхармония. Георги Робев превръща хора в първокласен артистичен ансамбъл. Всеки концерт е ярко събитие не само в българския музикален живот. Критиката отбелязва гастролите на Капелата в различни точки по света с най-възторжени отзиви за огромното майсторство на диригента и неговия хор: „Един от най-добрите, които някога сме чували”, „Великолепен професионализъм, съчетан с дълбока емоционалност”, „Хор на световно равнище, за който няма нищо невъзможно”. Маестрото заедно със своите гласовити хористи участват в престижни фестивали у нас и в чужбина, правят над 70 турнета в Европа, Азия, Африка и Америка. Желани партньори са в изпълнението на крупни ораториални творби от Верди, Моцарт, Прокофиев, Орф и др. на големите европейски сцени. Както и в постановки на „Турандот” от Пучини, „Борис Годунов” от Мусоргски, „Норма” от Белини, „Макбет” и „Набуко” от Верди, „Катерина Измайлова” от Шостакович … Работят със световни диригенти като Херман Абендрот, Рикардо Мути, Зубин Мета, Курт Мазур, Мишел Пласон, Генадий Рождественски, Емил Чакъров, Мстислав Ростропович и др. С неуморен музикантски дух Георги Робев разширява репертоара на хора с акапелни програми и кантатно-ораториални творби от Ренесанса до 20 век. Голяма част от тях той представя за първи път в България като: „Месия” от Георг Фридрих Хендел, „Миса солемнис” от Лудвиг ван Бетовен, „Canticum” от Антонио Арена, „Немски реквием” от Йоханес Брамс, „Миса хоралис” от Ференц Лист, „Кармина бурана” и „Катули кармина” от Карл Орф, „Отче наш” от Леош Яначек, „Унгарски псалми” от Золтан Кодай, „Реквием” от Алфред Шнитке, „Misа Criollа” от Ариел Рамирес, „Запечатлённый ангел” от Родион Шчедрин и още много други. Препълнената зала „България”, френетичните аплодисменти, съпътстващи тези изпълнения – празници на музиката, са наградата за диригента и неговите стремежи да разширява вкуса, чувствителността и на музикантите, с които работи, и на публиката към по-широки художествени хоризонти. Своята мисия на диригент Георги Робев с посветеност и отговорност свързва с подкрепата и на българското звукотворчество. Бил е „кръстник” на десетки нови произведения от български композитори като Любомир Пипков, Марин Големинов, Георги Димитров, Веселин Стоянов, Тодор Попов, Красимир Кюркчийски, Александър Райчев, Александър Танев… В застойните години на социализма, диригентът пръв дръзва да изпълнява публично с Капелата и да записва църковнославянска музика. С авторитета си, без страх и предпазливост, успява да убеди висшето държавно партийно ръководство в непреходната ценност на православната духовна музика, която добре би се приела на „запад” и заедно с автентичния български фолклор е „визитна картичка” на националната музикална култура. Първият албум с ортодоксални песнопения, който записват през далечната 1970 г. предизвиква фурор. Капелата под диригентството на Георги Робев прави първата звукозаписна регистрация у нас на „Литургия” от Добри Христов, на „Всенощно бдение” от Сергей Рахманинов (по-късно изпълнявано многократно и концертно), на „Литургия” от П. И. Чайковски. Паметен е и първият български запис на „Литургия доместика” от Александър Гречанинов, направен със световноизвестния бас Борис Христов. Георги Робев записва и изпълнява с капелата също песнопения от българската, руска и украинска църковна класика. Този сакрален репертоар се превръща в изпълнителска традиция за Националния филхармоничен хор, която днес се поддържа и развива. Изкуството на Маестрото, неразривно свързано с Българската хорова капела „Светослав Обретенов” за щастие е запечатано във великолепни записи за Българското национално радио и Българската национална телевизия, в радиостанциите на Париж, Москва, Лондон и Брюксел. За прочутите звукозаписни фирми „DEKKA”, „EMI”, „Harmonia Mundi”, „Pathé-Marconi”, „Columbia”. С тях можем да се докоснем до високото диригентско творчество на Георги Робев, да се възхитим на тънките проникновения в изграждането на музикалната творба, прецизният ѝ диригентски прочит, богатата палитра от изразни средства и звукови цветове. И към всичко това в живите спомени за срещите с него винаги извира невероятното му харизматично излъчване на сцената, завихрящата енергия, бликаща от цялото му същество. В едно интервю Маестрото изповядва своето верую: „В музикалното изкуство има много логика и мисъл. То е предназначено да вълнува слушателя, но и да буди у него размисли, а вълнението и размисълът са взаимно обусловени. Дълбоко съм убеден, че във всяка творба, наред със своите мисли, естетически, идейни и конструктивни намерения, композиторът оставя и късче сърце. Именно това трябва да осъзнават и чувстват диригент и изпълнители, за да поднесат на слушателя музикалното произведение по най-яркия, най-искрящия начин. Само така творбата ще преодолее „бронята”, зад която всеки носи своя най-съкровен, най-интимен духовен мир. Така музикалната творба със силата на изкуството разкрива на слушателя частица от красотата на света, обогатява го духовно. Резонанс между изпълнители и слушатели се постига, когато към дадено музикално произведение се пристъпи с вълнението на влюбения! Към звуковата реализация на музиката се подходи с открито сърце и с много любов!" Талантът на Георги Робев блести и в музикалните опуси, които създава – прекрасни хорови песни по стихове на именити български поети (някои по негови стихове) и майсторски аранжименти. Дълги години той е любимият професор по хорово дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Сред даровитите му възпитаници са: Христо Кротев, Деян Павлов, Валери Вачев, Любка Биаджони, Васил Димитров, Нели Трошева, Галина Луканова и др. Журирал е на едни от най-престижните световни хорови конкурси: в Ланголен (Великобритания), в Гориция и Арецо (Италия), във Варна. В живота си на „пълни обороти” Георги Робев съвместява ярки позиции като общественик, който с жар милее за каузата и благосъстоянието на българското музикантство. Бил е Председател на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (1984 -1990), Председател на Комитета за култура (с ранг министър), депутат в Деветото народно събрание. Носител е на много награди и отличия като орден „Народна република България” I степен, „Св. Кирил и Методий”, „Кристална лира” на СБМТД и др. текст - Янина Богданова