Габриел Пиерне

Ученик на Цезар Франк и негов наследник като органист в църквата „Сент Клотилд“ в Париж, Габриел Пиерне (1863–1937) е влиятелна фигура във френската музика от началото на ХХ-ти век. Роден е в гр. Мец, но семейството му се премества в Париж, когато Лотарингия е присъединена към Германия след Френско-пруската война. Той учи в Парижката консерватория и печели първи награди по солфеж, пиано, орган, контрапункт и фуга. Сред неговите учители са Албер Лавиняк, Цезар Франк по орган и Жул Масне по композиция. През 1882 година Пиерне получава Римска премия за своята кантата „Едит“. През 1890 година младият музикант наследява Цезар Франк като органист в базиликата „Сент Клотилд“ в Париж и работи там до 1898 г. В началото на века Пиерне постъпва в известния Оркестър „Колон“, а след смъртта на основателя Едуард Колон през 1910 г., той поема ръководството на състава и работи там до 1934 г. Пиерне представя с този ансамбъл най-модерната музика за своето време. Под негово диригентство са изпълнени дори някои радикални композиции като Втора сюита на Дариус Мийо. За „Руските балети“ на Сергей Дягилев Пиерне дирижира премиерата на балета „Жар птица“ от Игор Стравински на 25 юни 1910 г. Друга важна премиера е тази на Симфония №3 от Джордже Енеску през 1921 година. Пиерне е член на Академията за изящни изкуства, а през 1935 г. получава Ордена на почетния легион. Като композитор той оставя редица творби, сред които няколко опери и балети, концерт за пиано, концертна пиеса за арфа и оркестър и симфоничните поеми „Францискански пейзажи“. Неговите камерно-инструментални творби включват няколко сонати за флейта и пиано, за цигулка, за виолончело, както и Sonata da camera.