Витеслав Новак

Витеслав Новак (1870–1949) е чешки композитор и педагог, който принадлежи към традицията на неоромантизма в музиката на ХХ-ти век, а творчеството му се счита за ярък пример на чешкия модернизъм. Новак е роден в Каменице над Липоу, малък град в Южна Чехия. В младежките си години се премества в Прага и постъпва в Пражката консерватория, където учи композиция при Антонин Дворжак. След заминаването на Дворжак за Америка (1892–1895), Новак продължава обучението си при консервативния Карел Щекер. Около 1900 година, малко след дипломирането си, Новак създава поредица на творби, които постепенно се отдалечават от традициите на Щекер и Дворжак и формират нов стил, насочен към зараждащото се модернистично движение. През годините 1901-1917 г. в дома на Новак в Прага се създава общност от музиканти и други творчески личности, наречена „Подскалска филхармония“. Тя е един от основните центрове, в които се формира чешкия модернизъм. Към него принадлежат също Йозеф Сук и Вацлав Талих. В периода 1909-1920 г. Новак преподава в Пражката консерватория, където сред неговите ученици са Вацлав Добиаш, Отакар Йеремиас, Алоис Чаба, Иля Гурник и много други чешки музиканти. В периода между войните композиторът ръководи Пражката консерватория. От 1919 до 1928 г. с известни прекъсвания той е ректор и председател на музикалния отдел на Чешката академия на науките и изкуствата. По време на германската окупация на страната, композиторът участва в организирането на концерти, в които се изпълнява чешка национална музика. В следвоенните години той пише мемоарната си книга „За себе си и другите“. Композициите на Новак принадлежат към неоромантизма. Те показват влиянието на Дворжак, Брамс и Григ, а според някои изследователи, също и на Клод Дебюси и Рихард Щраус. Неговото творчество включва четири опери, два балета, оркестрови произведения, сред които симфоничните поеми „В Татрите“, „Пан“ и „De Profundis“, серенади за оркестър, две симфонии, концерт за пиано и оркестър. Той композира също камерни произведения, песни и хорови творби.