Бела Барток

Унгарският композитор Бела Барток – пианист, педагог и музикален фолклорист, е сред най-оригиналните личности и новаторски музикални творци на ХХ век. Отношението му към фолклорните традиции формира музикантското му съзнание. Самобитността на музиката му е свързана със задълбоченото изучаване и творческо претворяване на богатството от мелодии и ритми във фолклора на Унгария и на други страни. Те са в основата на неговия музикален език, открояващ се с модерност и самобитност. Бела Барток е роден в банатското градче Нагсенмиклош (днес Санниколау Маре в Румъния). Проявява изключителен талант още от най-ранно детство. От 5-годишен започва да свири пиано със своята майка. Първият му публичен рецитал е на 11-годишна възраст, свири и свои пиеси. От 1899 до 1903 г. Барток учи пиано при Ищван Томан, ученик на Ференц Лист, и композиция при Янош Кеслер в Кралската музикална академия в Будапеща. Там той се среща със Золтан Кодай (композитор, педагог, музикален фолклорист), с когото стават приятели и колеги за цял живот. През 1903 г. Барток написва първата си голяма оркестрова творба „Кошут“ – симфонична поема, с която почита Лайош Кошут, герой на унгарската революция от 1848 г. Учи музика при Ласло Еркел. Когато завършва Музикалната академия в Будапеща, той има вече успехи като активно концертиращ пианист. През 1907 г. Барток започва и своята преподавателска дейност като професор Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща в класа по пиано, която продължава до 1934 г. В първите две десетилетия на ХХ век творчеството на Барток е свързано с обновяване на музикалния език и формиране на собствен композиторски стил, основан на синтеза на фолклорни елементи (разнообразни ладови, мелодични, ритмични, темброви образци) и съвременни за времето композиционни средства. Нови творчески импулси му дава творчеството Дебюси. Редица клавирни опуси стават своеобразна лаборатория на композиторския му метод. Барток се обръща и към оркестровия, камерния и сценичния жанр (опера „Замъкът на херцога Синята брада, балет „Дървеният принц“, балет пантомима „Чудният мандарин“). В годините на Първата световна война както много прогресивни дейци на европейската култура Барток изразява своята антивоенната позиция. В периода на образуваната Унгарска съветска република (1919) заедно със Золтан Кодай членуват в музикалната дирекция, планираща в страната демократични реформи в музикалната култура и образованието. За тази дейност Барток и неговите съратници по-късно подлежат на репресии от правителството и ръководството на Музикалната академия. През 30-те – 40-те години Барток създава повечето от своите най-ярки творчески зрели произведения: „Кантата профана“, „Музики за струнни, ударни и челеста“, „Соната за две пиана и ударни“, клавирните и цигулкови концерти, струнните квартети № 3 – 6, клавирния цикъл „Микрокосмос“ и др. В края на 30-те години политическата обстановка прави невъзможно по-нататъшно му оставане в родината, неговите решителни изказвания срещу расизма и фашизма в защитата на културата и демокрациите са причината на непрекъснатата обвинения от страна на реакционните кръгове в Унгария. През 1940 г. Барток емигрира в САЩ. Този период е много тежък за композитора. Раздялата с родината, материалните затруднения, липсата на интерес към творчеството му от страна на музикалната общественост силно го потискат и подкопават здравето му. Въпреки това той създава забележителния Концерт за оркестър и Третия клавирен концерт. Бела Барток умира на 26 септември 1945 г. в Ню Йорк преди да се осъществи мечтата му да види любимата си родина свободна.10 години след неговата смърт Барток е удостоен с Международна премия за мир. През юли 1988 г. прахта му е пренесена в Унгария. Приживе музиката на Бела Барток предизвиква противоречиви оценки. Но за много композитори от различни националности и генерации, включително от България, и днес творчеството му е съвременен стилов образец в музиката на ХХ век, в който оригинално се претворяват националните фолклорни традиции.