Анри Дюпарк

Анри Дюпарк (1848–1933) е френски композитор от късния романтичен период. Роден е в Париж и е един от първите ученици на Цезар Франк по композиция. През 1871 година той се присъединява към Камий Сен-Санс и Ромен Бюсин, с които основават „Националното музикално общество“ на Франция (Société Nationale de Musique). През 1868 г. са публикувани неговите Пет мелодии за глас и пиано. През следващата година той пътува до Мюнхен, посещавайки няколко представления на фестивала в Байройт. Той е дълбоко впечатлен от музиката на Рихард Вагнер и през следващите десетилетия пътува още няколко пъти до Байройт. През 1874 г. Дюпарк написва своята Poéme nocturne, представена за първи път на концерт на Музикалното общество. Една година по-късно композира симфоничната поема „Ленор“. През 1879 г. започва да работи върху своята опера „Русалка“ по драматичната поема на Ал. Пушкин, която обаче оставена недовършена и по-късно е частично унищожена. От музикалното наследство на Дюпарк най-известни са неговите вокални творби по текстове на поетите Бодлер, Готие, Льоконт дьо Лил и Гьоте. През 1885 година композиторът е диагностициран с психично заболяване, заради което преустановява творчеството си едва на 37-годишна възраст. Той унищожава по-голямата част от музиката си, оставяйки за поколенията по-малко от 40 свои произведения. Прекарва остатъка от живота си в Швейцария и умира на 85 години в Югозападна Франция.