Алексис Вайсенберг

Прочутият пианист Алексис Вайсенберг (1929–2012) получава първите си уроци по музика от своята майка, а на 5-годишна възраст започва да учи пиано и композиция при големия български творец Панчо Владигеров. През 1945 г. семейството му емигрира в Палестина, където младежът учи при Лео Кестенберг и изпълнява музика от Бетовен с Израелската филхармония под диригентството на Ленард Бърнстейн. През 1946 г. Вайсенберг постъпва в „Джулиард скул“, където негови преподаватели са Олга Самаров, Артур Шнабел и Ванда Ландовска. През 1947 г. младият пианист спечелва два престижни конкурса - „Левънтрит“ и Младежкия конкурс на Филаделфия. Тези отличия отварят пътя му към световна кариера и той прави своя дебют в САЩ, изпълнявайки Концерт за пиано №1 от Фр. Шопен с Нюйоркската филхармония под диригентството на Джордж Сел, както и Концерт №3 от Рахманинов с Оркестъра на Филаделфия и диригента Ойген Орманди.
Между 1957 и 1965 г. Вайсенберг прекъсва активната си концертна дейност с цел обучение и преподаване. През 1966 г. се завръща на сцената с рецитал в Париж. По-късно през същата година той свири Концерт за пиано №1 от П. И. Чайковски в Берлин под диригентството на Херберт фон Караян, който го определя като "един от най-добрите пианисти на нашето време".
Алексис Вайсенберг започва да композира още като дете. Първата му творба е малка пиеса за соло пиано, която той пише на девет години. Последната е клавирна соната, повлияна от джаза, създадена през 1982 г. Вайсенберг оставя след себе си множество композиции, сред тях пиеси за соло пиано и две пиана, транскрипции, аранжименти на песни, каденци и четири мюзикъла. Пианистът умира през 2012 г. на 82-годишна възраст в Лугано, Швейцария.